ХАФЕЗ
превод: Литературен свят
Шамс уд-Дин Мохамед Хафез, наричан «Лесан ул гейб» (”Език на съкровеното”), се родил в началото на XIV век, т.е. около 726 г. по хиджра/1325-1326 г. в Шираз (в Иран).
Баща му се казвал Бах уд-Дин, предполага се, че по време на управлението на сулгуридските атабеки във Фарс се преместил от Исфахан в Шираз, а майка му била от Казерун.
Хафез получил образование в Шираз, участвал в събранията на велики учени и мислители, особено на събранията на Кавам уд-Дин Абдалах (ум. в 772/1370-71 г.) и достигнал високо ниво.
По свидетелството на Мoхамед Гуландам, съвременник на Хафез и продължител на занятията на Кавам уд-Дин Абдаллах, поетът «започнал да коментира «Кашшаф» и «Мисбах», да учи «Матале», «Митбax», както и закономерностите на литературата и диваните на арабски».
Явно тук се има предвид коментарите на Замахшари (ум. в 538/1143-44 г.) под название «Кашшаф», книгата на Мутарзи (ум. в 610/1213-14 г.) по синтаксис «Мисбах», книгата на Байзави по философия «Тавале ул-анвар мин матале ил-анзар» или коментарите на Кутб уд-Дин Рази по логика «Матале», както и книгата на Сакаки (ум. в 626/1228-29 г.) по литература «Мифтахул-улум».
Хафез дълго изучавал свещения Коран и го научил наизуст, затова си избрал тахалус (прозвище) «Хафез» (”Знаещ Корана наизуст”). Някои стихотворения на Хафез потвърждават тази мисъл. Той пише:
Не съм виждал нищо по-приятно, от стиховете ти, Хафез!
Кълна се в Корана, който носиш в гръдта си!
Поетът смесвал мистичните мисли и философските учения със стиховете на Корана, както казвал:
От знаещите Корана наизуст никой, като мен, не е съчетал
философските разкази с Корана!
Младостта на Хафез съвпада с времето, когато управлението на потомците на салгуридските атабеки на Фарс паднало и във Фарс започнали да управляват монголски креатури. Махмуд-шах Инджу бил назначен за управник на Фарс, след което той бил покорен от амир Пир Хусейн от семейството на чупаните.
През 742/1341-42 г. шах шейх Джамал уд-Дин Абу Исхак Инджу, син на Махмуд-шах, изгонил от Шираз Пир Хюсеин и Малик Ашраф Чупани, станал управник на Фарс и управлявал тази област до 754/1353-1354 г. Абу Исхак бил справедлив човек и се занимавал с благоустройството на Шираз.
Той обичал литературата и затова уважавал и оказвал почести на Хафез. Абу Исхак е първият управник, който успял да привлече вниманието на Хафез, и неведнъж го наричал с думи като «красота на исляма, щит на науката и честта».
Хафез за разлика от Саади не пътешествал много: веднъж той стигнал до пристанището на Хормоз (в Иран), а друг път заминал за Йезд.
Прекарал целия си живот в Шираз, радвайки се на красотата на града и възхищавайки се на цветята и бреговете на Рукнабад. Той пише:
Не ми разрешават да пътешествам
вятърът, духащ от Мусала и водите на Рукнабад!
За Хафез загубата на скъпия му син била голям удар, и сърцето му се опечалило:
О, сърце! Ти видя умното дете,
но то какво видя под този цветен небосвод!
Вместо сребърна дъска за писане,
съдбата положи над главата му каменна плоча.
Хафез е майстор на газелата. Той извел мистичните газели до висока степен на художественост и поетичност, запазвайки простотата на езика на стихотворенията. На газелите му е присъщ и дълбок смисъл, лиризъм, лаконичност. Във всеки бейт от стихотворенията на Хафез отразена жизнерадост и искреност.
Чувства се, че газелите на Хафез излизат от дълбините на сърцето, и всяка една от тях отразява душевното състояние на поета.
Затова той рязко критикува и отрича всяка повърхностност (захир парасти), къса мрежата на хитростите и интригите, отрича различните разкрасявани религиозни тълкувания, порицава лицемерните суфи, шейхове, захиди.
Ходжа Хафез умира през 791/1389-90 г. в Шираз. Погребали го там, където обичал да се разхожда и почива - в Мусала. Понастоящем мавзолеят на поета се намира пак там - в Шираз (Иран).
Из „Мъдреците на Изтока”, Махачкала, 2009
