Юсуф Саиг

превод: Азиз Шакир-Таш

ВЪПРОСИ

Ще може ли рибарска мрежа
красивото у рибката да забележи?

Ще може ли върхът на ножа
да долови изгарящия пулс
на агнешката кожа?

Способни ли сме
да приемем за възможна
сделка между тези две:
изстрел… и сърце?

Дали е редно да се сочат с пръст
руините като продажни…
Или пък всеки земетръс -
като небрежен или кръвожаден…

КУКЛИ

Куклите със… стъклени очи…
закачени над вратите…
размножават се безчет
сред презрение и подозрителност.

Всеки път, когато нова се роди,
я закачват над вратата
и празнуват…
Аз съм кукла…
със стоманени зъби
и стъклени очи.
Търся за кого да се оженя…

ПРИЛИКА

Аз с никого не си приличам,
дори със себе си,
освен ако не съм се влюбил,
или пък не се съмнявам,
или пък не съм отчаян.
В любовта приличам
на човека, с който се обичаме -
подобно раната, приела формата на острието,
подобно виното, приело формата на чаша.
Ставам крал, свален от трона -
странник, обикалящ сред народа,
взел в едната си ръка корона,
а пък в другата - главата си.

СМЪРТТА НА КУКЛАТА

Днес откраднах от момиченцето на съседа
сладката й кукла
и се върнах у дома, на кревата я захвърлих,
и започнах къс по къс… да я режа на парченца…
За начало - лявата ръка…
И поглеждам…
Куклата насреща продължава да ми се усмихва…
Дясната ръка отрязах
и като й креснах:
- Кукло, я не се усмихвай.
Този век е прокълнат…
Аз пък - повече от смахнат.
Мога в миг на горест
да изколя всички хора.
Ала куклата насреща,
проснала се на кревата,
се усмихва.
Полудях… и наръгах куклата със ножа.
Втренчих се… и се изплаших -
на лицето й все тъй
продължаваше усмивката да грее… под кръвта.