ДЖАМИ
превод: Литературен свят
Абдур-Рахман Джами, велик поет на XV век, сe смята за велик ариф и известен учен. Той имал прозвищата Hyp уд-Дин или Имад уд-Дин. И още бил известен като Дащи, тъй като произхождал от квартала на Исфахан Дащ (в Иран). Но поетът известно време живял в Джам и е възможно да е бил роден в Джам, за което и получил тахалус (литературното прозвище) Джами. Някои автори пишат, че предците му по времето на хорезъм-шаховете се преселили от Исфахан в Хорасан и се заселили в село Джам.
Джами се родил в нощта на 23 шаабан 817/ 3 ноември 1414 г. След известно време той и баща му заминали за Херат, където поетът започнал образованието си. После заминал за Самарканд и живял там. По-късно се върнал в Херат и бил удостоен с почести от султан Хюсеин Байкара, имал тесни отношения с амира Али-Шир Навои и до края на живота си живял в почит и слава.
След като изучавал известните на времето му науки и ги усвоил, пристъпил към духовно усъвършенстване и станал последовател на дервишкия орден „накшбандие”.
Джами бил привърженик на „единството на битието” („вахдат е воджуд”) и като мислител той стои на едно ниво с други поети, тъй като се прославил не само като велик поет, но и като знаменит мъдрец и шейх, познаващ явните и скрити науки на своето време. Арифи и суфии го считали за съвършен ариф, а учените - за голям учен.
Джами писал произведенията си на персийски и арабски език, в проза и поезия. Сред тях са „Шарх-е кафийе” („Коментарии към „Кафийе” на Ибн Хаджиба) по синтаксис, известен сред учените като „Шархе Джами”; „Нафахат ул унс” („Ароматни веяния”); „Бахаристан” („Пролетна градина”); „Хафт оуранг” („Седем престола”), състояща се от седем маснави: „Силсилат уз захаб” („Златната верига”), „Саламан и Абсал”, „Тухфат ул-ахрар” („Подарък за праведните”), „Субхат ул абрар” („Броеница на праведниците”), „Юсуф и Зулейха”, „Лейли и Маджнун”, „Хирад наме е Искандари” („Книга за мъдростта на Искандер”). Действително Джами след Низами се показал като майстор в създаването на маснави, и майсторството му в маснави е по-високо от това на Хосров Дехлави, който, подражавайки на Низами, написал „Хамса” („Петокнижие”).
В произведенията на Джами основни теми са моралът и мистицизмът.
„Диван” с негови газели и касиди бил издаден в Индия. Джами починал в Херат в петък - 18 мухарам 898/ 5 ноември 1492 г.
Среди изследователите на творчеството му съществуват две противоположни мнения. Една група учени го счита за велик персоезичен поет, несъмнен учен, а друга група е убедена, че Джами е повърхностен поет, и много от стихотворенията му са взети от други поети.
В действителност и двете групи грешат, не спазвайки мярка. За Джами не може да се каже, че стои по-високо от предишните поети, и по-долу от следващите поети. Той трябва да бъде признат за майстор в създаването на газели и маснави, някои от стихотворенията му пронизани от особени чувства, които отразяват вътрешното му състояние.
—————————–
Ариф - мъдрец; знаещ; мистик.
Из „Мъдреците на Изтока”, Махачкала, 2009
