Джами (Нуриддин Абдурахман ибн Ахмад, 18.08. 1414, Харджирд, област Джам, до Нишапур, Хорасан - 19.11. 1492, Херат) е таджикско-персийски писател, философ, музиковед. Наричан „персийският Петрарка”. Роден в семейството на влиятелен духовник- съдия, чийто баща също бил виден правист и познавач на шариата. Учи в медресетата на Херат и Самарканд (медресето на Улугбек). Отказва се от кариера на придворен и се включва в суфийския орден „накшбанди”. През 1456 г. става суфийски шейх - глава на хератския орден и живее като дервиш. Работи във всички традиционни поетични форми - месневи, касиди, газели, рубаи, кита. Създава прозаични суфийски трактати, светски произведения: трактати за римата и метриката и др. През 1468 г. идва на власт просветеният султан тимуридът Хюсеин Бейкар - неговият везир, поетът-меценат Алишер Навои, ученик и покровител на Джами, кани поета да живее при двора в столицата на Хорасан - Херат. След 1474 г. пише религиозно-философските касиди „Море от тайни” (1475) и „Сиянието на духа”, сборника с повече от 500 биографии на суфийски шейхове, вкл. и много поети „Повей на дружбата от обителта на светостта” (1476-1478). В 1480-1487 г. завършва цикълът от 7 поеми (дастани) „Седем корони” („Съзвездие Голяма мечка”), сред които „Саламан и Абсал”, „Юсуф и Зулейха” и „Лейли и Меджнун” и др. В края на живота си създава „Бахаристан” („Пролетна градина”, 1487), включващ прозаични разкази-анекдоти, между които са вмъкнати стихове; три лирически дивана (1479-1491) и „Трактат за музиката”. Връх в творчеството му е „Книга за мъдростта на Искандар”. Развива ясният, класически стил. Умира в Херат, след смъртта си е признат за светец, и мавзолеят му е бил и остава място за поклонение на вярващите поклонници, а жителите на Херат и досега, по традиция, идват да се поклонят на праха му всеки четвъртък.

Публикации:

За Джами:

АБДУРАХМАН ДЖАМИ/ автор: Камол Айни/ брой 35 декември 2011

ДЖАМИ/ автор: Абузар Ебрахими Торкаман/ брой 35 декември 2011