СТИХОВЕ – ІІ
превод: Марко Марков
***
На непослушните си очи
казах в тих, безоблачен ден:
„Ще попаднете в тежък плен -
красотата също е тлен,
тя е дим, от тъга просветлен,
в миг отлита, а после горчи.
Отговориха с тон възмутен:
„Нека бъде съвсем ослепен
този, който не гледа смутен
след жената - трептящи лъчи.”
***
Братко, мен врагове ме плениха
в непосилна, неравна рат,
с моята обич ме разделиха
и живота ми сториха ад,
оковаха ме и в земята зариха
на оковите ключа, брат,
после един по един ослепиха
всички ковачи на този свят
и от надежди съвсем ме лишиха -
нямам път ни напред, ни назад.
***
Бягай, мили, донесъл ми зло,
сядай, слънчице, в бързо седло,
скрий се там, дето мойто проклятие
да те стигне не би могло.
***
Не се обличай в синьо, мила,
и не играй с ръце и гърди.
Край нашите порти ти не ходи,
очи закачливи от мене скрила.
Над реките не един мост като струна
от баща ти е построен.
Само един - между теб и мен,
ти построй в този ден -
разреши ми да те целуна.
***
Не бях от домашните птици, които
кълват на земята зърната жито.
Летях в небесата, без да се хвана
на любовта измамна в капана.
Капанът обаче бе сложен в морето,
но аз не знаех това. И ето:
на другите птици в капан са нозете,
на мен и крилете ми там са. И двете.
***
Ти от бисерен наниз си звук
и от огън небесен си пламък.
Твойта майка те даде на друг -
нека тя се превърне в камък.
Ако имаше съд справедлив
в този свят непонятен и грешен,
нямаше другият да е щастлив,
а пък аз да съм тъй безутешен.
***
Окованата в брачни окови
няма смисъл да любиш. В хор
ще започне градът да злослови
и над тебе ще падне позор.
А жената, която измами
своя нищо незнаещ съпруг,
да те люби и теб ще престане,
щом намери си някой друг.
***
Днес сърцето ми се обърка -
всичко, което има, продава.
Ти на търга ела като в църква,
мой любими, и точно наддавай.
В теб, любов, е мойта надежда,
колко струва сърцето ми знаеш.
И не можеш ти да нехаеш,
ако купи го някой невежа.
***
Не вярвай, брате, в такива лъжи -
нямало яребица опитомена.
Видях я днес плаха, смирена
и сърцето ми вече по нея кръжи.
Веждите й са очертани с перо,
захар бляска в устата й сладка.
Легне ли някой в сърцето добро,
болестта му ще бъде кратка.
***
Аз сгреших - и не в жена,
влюбих се в змия една.
И веднъж кураж събрах -
спрях пред прага й без страх.
Майка й ме срещна там,
в мене впи зъби без срам.
Плача днес: на таз земя
кой е любен от змия?
***
Черноока си ти, черновежда,
с топли устни и бяло лице.
Златни ябълки нежно отглежда
предпазливото ти сърце.
Но защо ги пази, когато
може утре внезапно да спре?
За да храни червей със злато?
На сърцето ми по-добре
ти ги дай - то без тях ще умре,
вместо с тях да бъде богато.
***
Влезе, любов, в сърцето ми като нож,
срещна там нещо и се огъна среднощ.
Как сега да го измъкна или изправя,
ти кажи, не бъди с мене лош.
***
Аз спущах се по стръмни друми,
завои в мене пътят ви…
А тя се появи срещу ми
и ласкаво ме поздрави.
Прегърнах я с тъга голяма,
целунах двете й страни.
А тя изплака: „Със измама
ти името ми опетни.”
***
Когато от мисли човек се опива,
грижата го разяжда,
захарта му изглежда горчива,
а горчилката - сладка жажда.
Водата студена за него е огън,
като свещ се топи и трепери,
а животът му - вечна тревога,
не може покой да намери.
***
Ела и ми дай съвет -
пред сплетните безсилен немея.
Любовта не е гнет, а гнет
тези хора правят от нея.
Те навсякъде в своя път
с пръст ме сочат: „Ето го, люби!”
Сякаш човек съм убил - и съд
ще ме съди, ще ме погуби.
***
Излезе от банята и тръгна по друма
поруменяла, свенлива душа.
Тръгнах срещу й, а тя ми продума:
„Тук нищо не мога да ти разреша.
Ела през нощта. Ще те науча
как обич се дава без свян и без страх.
В горещи обятия ще те заключа
и ти ще останеш навеки в тях.
***
Пиян, под звездния покров
аз срещнах своята любов.
Бе пълна пазвата й, знай,
с червени ябълки докрай.
Ръка протегнах - екна вик:
„Той с клоните ги взе за миг!”
Кълна ти се, че нежен бях,
насила аз не ги обрах.
***
Помни от мен един съвет,
помощник пръв срещу сплетни,
повтаряй си го ред по ред
и в обица го превърни:
„С изстрелялия в теб стрела
нащрек ти винаги бъди -
лъка на завистта си зла
той пази в своите гърди.”
***
Роден от майка в ден прекрасен,
от агнец по-невинен бях.
По-светъл и от бисер ясен
над купела свещен сиях.
Растях и станах грешник славен,
до шията потънал в грях.
Как дявлът това направи,
така, о, боже, не разбрах.
***
Боже, чиито дела са добри,
ти опази ме от злото в човека.
Толкова страшно е то, че дори
звярът от него бяга отвека.
Царят на всички животни - лъвът,
е окован от човека с вериги,
а орелът поема в небесния път,
за да не може той да го стигне.
***
От любовта ти аз пламенея
като облаче, слънцето скрило.
Целият свят знае за нея
и че е грешна твърди унило.
А в очите ми скрит е безкраят -
всяка минута те светло играят,
плачат за тебе, тебе желаят,
за друг любим не искат да знаят.
***
В тази нощ, море безбрежно,
аз изпредох доста прежда.
И за теб си спомних с нежност,
в нея трепкаше надежда.
Сипах в синя стомна вино
и събудих ваште двери:
- Приюти ме! Вън невинно
сняг вали и аз треперя.
***
Какво да правя, съвсем не зная:
нямам си обич и чакам зов.
Кога ще дойдеш, смутено гадая,
за тебе мечтая, моя любов.
Жадувам те, както жадува цветчето
дъжд под посърнала лятна звезда -
виж го, с надежда поглежда небето
и му се моли за капка вода.
***
До смърт по тебе аз тъжа,
попаднал в твоя плен.
Сега живота си дължа
на идването ти при мен.
Понякога живеем век
в света добър и лош -
животът без любим човек
не струва даже грош.
***
Нека да бъде благословена
тази, която те тебе роди.
Нито една от всички звезди
не може да бъде с тебе сравнена.
Като Сатурн си, който изгрява
утрото звънко да призове
и покрай гръцките брегове
той светлината от мрака отсява.
***
Бродех тъжен из белия свят
и си казвах: Ще бъда богат,
щом намеря красавица тук,
необичана още от друг.
Но напразно измъчвах се, боже:
ти лежеше на чуждо легло
изоставена… И какво от това?
Аз обичам те днес без излишни слова.
***
На моята душа душата
видях да крачи с друг сега -
прегърнала го в тишината,
оплакваше му се с тъга.
И рече в мен сърцето клето:
„Ти трябва да се примириш -
не е любов това, което
насила искаш да дариш.”
***
Трепна край звезда луната
в синята безкрайна бездна.
Любовта си аз прегърнах
и тъгата ми изчезна.
Рече бог: - Люби я ти,
казвам ти го без измама -
аз не съм създавал тук
тъй красиви други двама.
***
Вече по-жълт съм дори от тамян,
от шафран съм по-блед, уморен.
Може би ме погубва твойта любов
или дошъл ми е сетният ден.
Билка имаш, казват ми, ти,
тя спасявала даже от смърт.
Съживи ме - или аз ще умра
и в убийство ще те обвинят.
***
Не си ми нужна. От теб покорен,
нямам мира ни нощ, ни ден.
Ти опари ме с тънка стрелица,
но студена остана към мен.
Ако ми кажат: тя стана водица,
от теб не искам да съм утолен,
ако ми кажат: тя стана лозница,
не от твоето вино ще съм аз пиянен.
***
Ще ви повторя още веднъж:
дреха ушийте за мойта любима.
Нека платът е от слънце след дъжд,
а за подплата луната да има.
Облако черен, ти вата бъди,
яки конци - вие, морските пръски,
копчета - няколко ярки звезди,
а пък илици - очите ми дръзки.
***
Аз запитах: „Колко вземаш
за целувка, цъфнал цвят?”
Тя с усмивка отговори:
„Толкова ли си богат?
Ако си решил да плащаш,
ти за крах бъди готов,
но обичаш ли ме с пламък,
ще те утоля с любов”
***
Има две световни сили:
смърт - и скръб от любовта.
Заобичаш, после ангел
те отвежда под пръстта.
А пък мъртвите не плачат,
виж, пейзажът е красив.
Кой е следният нещастник -
нито мъртъв, нито жив?…
***
Ти си красива, млада си ти.
Сладки са твоите устни днеска.
Като море си, което тупти,
а морето лекува от треска.
Ето, гмуркам се в тебе, но пак
се завръщам по тайни пътеки
на ресниците в топлия мрак
да заспя. Сега и навеки.
