Алексей Шорохов

превод: Литературен свят

Правителството на САЩ като поръчител на убийството на Хемингуей

Буквално преди дни стана известно, че изстрелът от двуцевката, гръмнал преди половин век в Айдахо и прекъснал живота на Ърнест Хемингуей, едва ли може да се счита за самоубийство.

Това е новина - не от евтините, които от време на време се появяват около знаменитите хора, около техния живот и смърт. «Ню Йорк Таймс» отбеляза половин век от гибелта на писателя с бележки на неговия биограф и близък приятел Арън Хочнър, автор на няколко книги за Хем (писателят обичал, когато приятелите му го наричали именно така: «Хем» или «папа Хем»).

В частност, това са спомени за последния малко известен период от живота му. В биографиите на автора «Сбогом на оръжието» и «Безкраен празник» именно този период винаги се е подминавал с благопристойно мълчание. Някак не се връзвали с човека-легенда, неуморния ловец, винаги напредничав, участник във всички войни, водени през първата половина на ХХ век «инсулиновите инжекции и електрошокът», «нееднократното лечение в психиатрична клиника» и параноята. Тези моменти «изкривявали образа» на великия писател, «снижавали героичния патос»…

Оказва се, не. Аарон Хотчнър си спомня: в последните години Хемингуей бил убеден, че го следи ФБР. Телефонът му се подслушва, пощата му се проверява, дори в клиниката, където го пратили, има «бръмбари». Да не говорим за директното наблюдение. Опитвали се да го убедят, че се заблуждава, че това е плод на «болно въображение». Хем се затварял, потъвал в депресия, преставал да общува.

Наскоро според федералния закон ФБР разсекрети данни с петдесетгодишна давност. На питането на роднините и приятелите на Хемингуей пристигнал отговор: да, следили са го, да, подслушвали са го, да, в психиатричната клиника е имало «бръмбари». Пощата му се е цензурирала, директното наблюдение се е осъществявало.

И всичко това, както се изяснило, не е «плод на болното въображение», а реалност на едно много болно общество. Общество, болно от маккартизъм (по името на най-ненавиждания политик-антикомунист в САЩ). Именно сенаторът Джоузеф Реймънд Маккарти в пятдесетте години на миналия век сложил началото на общоамериканската истерия с «лова на червени вещици». Най-добрата илюстрация на това е филмът «Игри на ума», където гениален американски математик е докаран до шизофрения чрез следене и ежедневна истерия в СМИ по повод «червената заплаха». Впрочем съдбата на героя на филма до голяма степен прилича на съдбата на Хемингуей - същите инсулинови инжекции, същият електрошок, същите затворени психиатрични болници и следене. Само диагнозата е друга: не гениалният гонен човек, а страната, в която живее и работи, е болна от параноя.

В случая с Хемингуей федералните «борци с чрвената чума» подозирали писателя в симпатии към кубинската революция и лично към Фидел Кастро. Хем никога не скривал подкрепата си за национално-освободителните движения ( републиканска Испания, окупирана от хитлеристите Франция или въстаналата срещу диктатора Батиста Куба).

Но от съчувствие до «подривна дейност» има пропаст. Непреодолима за логиката и здравия смисъл, но лесно обяснима за болно въображение. Не е трудно да си представим какво може да направи това въображение, притежавайки цялата държавна власт, най-мощната идеологическа и репресивна машина.

Хемингуей не е единственият, който попаднал под валяка на маккартизма: в «черните списъци» на правителството на САЩ се оказали практически всички най-видни граждани на тогавашна Америка - от «бащата» на атомната бомба Робърт Опенхаймер и физика Алберт Айнщайн до диригента Леонард Бърнстейн и актьора Чарли Чаплин включително.

Но Хемингуей е един от малцината, които не можели да живеят под този валяк. «Щастието е, когато можеш да пийнеш и да поговориш с приятели, да бъдеш насаме с любимата жена. От всичко това ме лишиха» - признавал писателят. Твърде голям човек в твърде малък живот.

В международното углавно право има такъв член - довеждане до самоубийство. Сега, когато са изяснени всички обстоятелства около гибелта на Ърнест Хемингуей, този член може в пълна мяра да бъде използван към правителството на САЩ.

в. Слово, 15.07.2011