Ърнест Хемингуей
Ърнест Хемингуей (21.07. 1899 - 2.07. 1961), американски писател - реалист, е роден в Оук Парк, Илинойс, предградие на Чикаго, в семейство на лекар и оперна певица. По време на Първата световна война е доброволец, участва на италианския фронт, раняван. После е журналист в Чикаго, от 1921 г. живее в Париж, пребивава в Гърция, Турция (1922) и Испания (1923). Става популярен с книгите си „И изгрява слънце” (1926), „Мъже без жени” (разкази, 1927), „Сбогом на оръжията” (1929), „Победителят не получава нищо” (разкази, 1933), „Зелените хълмове на Африка” (1935), „Да имаш и да нямаш” (1937), „Петата колона” (пиеса, 1938), „За кого бие камбаната” (1940), „През реката към дърветата” (1950), „Старецът и морето” (1952), „Снеговете на Килиманджаро и други разкази” (1961) „Безкраен празник”. През 1940 г. си купува къща в столицата на Куба - Хавана. Носител на награда Пулицър през 1953 г. за „Старецът и морето” на Нобелова награда за литература (1954). Самоубива се в дома си в Кечъм, Айдахо. Посмъртно излизат „Празник, който винаги е с теб” (1964), “Истинска при първа светлина” (1999) и др.
Публикации:
За Ърнест Хемингуей:
ЗОВЪТ НА ДИВОТО И ХЕМИНГУЕЙ/ автор: Веселин Тачев/ брой 30 юни 2011
СТАРЕЦЪТ И СКРЪБТА/ автор: Алексей Шорохов/ брой 34 ноември 2011
СЛОВО ЗА ЪРНЕСТ ХЕМИНГУЕЙ/ автор: Васил Попов/ брой 34 ноември 2011
