Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Преди двадесет години Комунизмът беше тържествено погребан от противниците му. Но тържествата се оказаха преждевременни. Днес, в поредната годишнина на Октомври си спомних разказа на великия О. Хенри “Вождът на червенокожите”, по-точно диалога на похитителите:
“-Бил, имаш ли проблеми със сърцето?
- Не.
- А в рода ти някой не страдал ли е от сърдечни заболявания?
- Не… Защо?
- Той се върна”.
Дословно вече не си го помням, но смисълът му е приблизително такъв.
Ненапразно на Бил се присънвали кошмари, свързани с похитените немирници. Предчувствията му не го излъгали.
Така и с нашия капитализъм: радостта на едрия капитал по повод смъртта на Комунизма се оказа преждевременна. Бил е неутешим, нощем го измъчват кошмари: хиляди, милиони немирници, на които са откраднали бъдещето, щурмуват Уол Стрийт в Америка и парламента в Гърция, воюват с полицията в Оукланд и излизат на демонстрации от Сидни до Франкфурт.
Вече не само Бил, но и Сам се страхува за скалпа си. И къде да бягат? На похитителите на О. Хенри е било по-леко, тогава можело да се стигне до канадската граница и… са спасени! А сега къде да бягат?
Времето - неумолимият съдия отново включи часовника си: 2011, 2012, 2013… Фаталната 2014? А по-нататък - 2017?
Бил и Сам имат още време да върнат награбеното от народите.
До 2017 веселяците може би ще успеят да бъдат удържани…