Премджи Премджи

превод: Весислава Савова

1.

„Сто години самота” от Габриел Гарсия Маркес, носител на Нобелова награда за литература през 1982 година, е един от най-добрите романи на всички времена. Този хумористичен роман е реален пример за креативното въображение и ето защо Паулу Куелю заимства герои, качества на героите и подобен сюжет от гореспоменатото. От официалния сайт на Паулу Куелю всеки може сам да разбере, че Маркес не е любимият му писател. Причината е много проста - Паулу Куелю трябва да защити себе си от вдъхновението на Маркес. Сравнението между Маркес и Куелю е толкова глупаво - като сравнение между Средиземно море и река Нил.
Току-що преминали през първата страница на „Сто години самота”, можете да откриете „Алхимикът”.
„Всяка година около месец март дрипаво циганско семейство опъваше палатката си близо до селото и с голяма дандания от пищялки и барабани представяше новите изобретения. Най-напред донесоха магнита. Снажен циганин с планинска брада и врабешки ръце, който се представи под името Мелкиадес, свирепо разкри пред всички онова, което той самият наричаше осмото чудо на мъдрите алхимици от Македония. Тръгна от къща на къща, повлякъл две метални слитки, и всичко живо се изплаши, като видя, че казаните, котлите, клещите и мангалите изпопадваха от местата си, а дървените части скърцаха от отчаянието на гвоздеите и винтовете, които се мъчеха да се разковат, и дори отдавна изгубените предмети се появяваха там, където най-много ги бяха търсили, и се мъкнеха в шумен безпорядък подир магическите железа на Мелкиадес. „Нещата имат собствен живот - тръбеше циганинът грубо, - цялата работа е да им пробудиш душата”. Хосе-Аркадио Буендия, чието безмерно въображение отиваше винаги отвъд находчивостта на природата, и още по-нататък от чудото и магията, си помисли, че е възможно да използува онова безполезно изобретение, за да изтръгне златото от земята. Той размени мулето си и няколко ярета за двете намагнитени слитки.” (превод - Румен Стоянов, 1978 г.)
От гледна точка на алхимията, всичко е свързано с „Душата на света”. Забележете как душата на Паулу Куелю е събудена за голямо съзидание и как той черпи енергия от първата страница на Маркес! Само забележете приликата между имената Мелкиадес и Мелхизедек - Старият крал! Мелхизедек е библейски герой от Стария завет, който притежава безмерна мъдрост. Мелкиадес също притежава безмерна мъдрост. През следващия март циганите се завръщат. Този път те носят телескоп. Хосе Аркадио Буендия е убеден в идеята за използването на откритието като оръжие. Мелкиадес се опитва да го разубеди, но накрая приема двете намагнитени слитки и три колониални монети в замяна на увеличителното стъкло. Тези пари са били от малкото сандъче със злато на Урсула, което е наследила от нейния баща и което е била закопала под леглото си.
В „Алхимикът”, когато момчето пожелава да пътува по света, неговият баща му дава кесия, която съдържа три древни испански монети. Парите били намерени един ден в полята. Бащата иска да бъдат част от наследството му.
Само сравнете приликите - дори в броя на монетите и в източника на наследство. Това ясно показва, че Паулу Куелю е повлиян силно от Маркес!
Когато слънчевият проект на Хосе Аркадио Буендия се проваля, Мелкиадес, честният циганин, връща парите двойно в замяна на увеличителното стъкло и оставя няколко португалски карти и няколко инструмента за навигация. В собствения си ръкопис той предлага сбит синтез на ученията на монаха Хърман. (Монахът Хърман принадлежи ли на стария коптски манастир?). След като провежда няколко експеримента, Хосе Аркадио Буендия обявява, че земята е кръгла, като портокал. Целият Макондо е убеден, че той си е загубил ума. Когато Мелкиадес се връща, той му отдава публична възхвала и му дава подарък - лабораторията на един Алхимик!
Скъпи читатели, само си представете каква връзка съществува между Мелкиадес и Хосе Аркадио Буендия, човекът, който е бил водач на пътешествие, което е продължило двадесет и шест месеца и основал Макондо. Не е ли подобна на връзката между Алхимика и момчето Сантяго? Пътешествието на Сантяго също продължава приблизително същото количество време. Какво би трябвало да разберем от това сравнение на времето за пътуване! Целта на пътешествието на Буендия е да открие излаз на море, но тази на Сантяго е да пресече пустинята и да стигне до Пирамидите за своето съкровище. В алхимията, когато морето се оттегля, се образуват пустини! Хосе Аркадио Буендия открива, че Макондо е заобиколено от вода, а Сантяго - пустиня около пирамидите!

2.

Хосе Аркадио Буендия е очарован от необятната мъдрост, притежавана от Мелкиадес. Обяснението за зачатъците на лаборатория на Хосе Аркадио Буендия, напомня лабораторията, създадена от Англичанина. Маркес разказва в детайли дори минутата в самата първа глава, Паулу Куелю - някъде близо към края! Той знае как да си играе с позиционирането също!
„Несложната лаборатория - без да се брои изобилието от хаванчета, фунии, реторти, цедки и цедилки - се състоеше от първобитен жарник, стъклена епруветка с дълга тясна шийка, подражание на философското яйце, и един дестилатор, съграден от самите цигани по съвременните описания на трираменната колба на еврейката Мария. Освен тези неща Мелкиадес остави мостри от седемте метала, съответствуваши на седемте планети, формулите на Мойсей и Зосим за удвояване на златото и редица записки и чертежи за процесите на Великия магистериум, които позволяват на съумелия да ги изтълкува да опита произвеждането на философския камък. Съблазнен от простотата на формулите за удвояване на злато, Хосе-Аркадио Буендия ухажва Урсула в продължение на няколко седмици, за да му позволи да изрови колониалните й монети и да ги увеличи толкова пъти, колкото е възможно да се подраздели живакът. Урсула отстъпи, както се случваше винаги, пред непреклонното инатене на мъжа си. Тогава Хосе-Аркадио Буендия тури трийсет дублона в една тенджера и ги сплави с медни стърготини, жълт арсениев сулфат, сяра и олово. Сложи всичко това да ври на буен огън в котел с репено масло, докато получи гъст и вонящ сироп, който все повече заприличваше на прост карамел, отколкото на великолепно злато. В необмислени и отчаяни дестилационни процеси, сплавено със седемте планетни метала, обработено с херметически живак и кипърски син камък и отново сварено в свинска мас по липса на репено масло, скъпоценното наследство на Урсула беше сведено до овъглена пръжка, която не бе възможно да се откъсне от дъното на котела.” (превод - Румен Стоянов, 1978 г.) (това обяснение определя Англичанина - той има книги и формула. Алхимикът прави това накрая).
Тук, Мелкиадес не знае как да удвои количеството злато. Но алхимикът на Паулу Куелю, който е на двеста години (като франкисканец, двестагодишния стар скитник от „Сто години самота”) знае как да превърне оловото в злато, защото той има майсторска изработка - философският камък. Бедният Мелкиадес, остаряващ и очакващ смъртта, има само идея за това! Колко тъжно! И колко е умен Паулу Куелю, създаващ свой собствен алхимик чрез техниката на въображаемото (точно като да вземеш негативите във фотографията), като разтвор и коагулация на различни герои! Той е Майсторът на Всички Занаяти!
Паулу Куелю използва способностите за предчувствие на Аурелиано Буендия в отливката на героя Сантяго. Хосе Аркадио Буенфендиа открива Макондо, защото не е в състояние да разгадае съня си, а Сантяго отива при старата циганка, която живее в Тарива. Пиалар Тернера е експерт в справянето с предзнаменованията. Един детайлен анализ ще разбули тайната, че старата циганка не е никой друг, а героят Пилар Тернера на Маркес. „Пилар Тернера” знае как да чете бъдещето по карти. Тя остава с родителите си в Макондо. Паулу Куелю е много хитър и я преобразява в човек, който разгадава сънища.! Когато обяснява за циганите, отвличащи деца, това ни кара да изтичаме при Хосе Аркадио, по-големия син на Хосе Аркадио Буендия. Когато циганката докосва дланите на Сантяго, неговото тяло потреперва, което напомня ситуацията, когато Пилар Тернера докосва Хосе Аркадио. Ето защо хората наричат „Алхимикът” „Магическа приказка” - от магическия реализъм към черната магия, която си е пладнешки обир! Хосе Аркадио Буендия разгадава съня си след като преминава леда. Той планира направата на град от ледени блокове. Ще бъде студен град - мечтае той. Пирамидите са каменни блокове … когато Буендиа успява да раздели златото от изгорелите остатъци, Урсула е щастлива, те са успяли да представят алхимията.
Караваната на циганите е символ на прогреса, който те докарват в Макондо. Когато Хосе Аркадио напуска Макондо, Урсула тръгва да го търси. Когато група хора достигат до Макондо заедно с Урсула, той се развива в град, добре уреден от Хосе Аркадио Буендия. Хората, които са дошли с Урсула разнасят новината за доброто качество на почвата и той се превръща в активен град с магазини и работилници и постоянен търговски път, по който идват първите араби. Хосе Аркадио Буендия става всичко - най-важният - в Макондо (Вожд) и решава да засади бадемови дървета по улиците.
Сега сравнете оазиса Ал-Файом с Макондо. Той също е път за кервани. Хората от карваните донасят прогреса и съзидателното въображение от външния свят. Макондо също е бил неутрален град, докато консерваторите идват с шест въоръжени мъже. Тук, в оазиса Ал-Файом, предчувствието на Сантяго спасява оазиса. Аурелиано е известен със своите предчувствия - това качество е съзнателно слято в героя Сантяго. Доста интересно, нали? Ето какъв е калибърът на Куелю! Хосе Аркадио Буендия - вождът на Макондо, - се противопоставя на магистрата Дон Аполинар Москот и неговите въоръжени мъже. След като Аурелеано Буендия се жени за дъщерята на Москот, той довежда шестима полицаи, въоръжени с пушки, на които поверява пазенето на закона и реда и никой не си спомня първоначалното споразумение да няма въоръжени хора в града. По време на изборите, те скриват дори ножовете. Всяко оръжие е при магистратите. Не забелязвате ли приликите в сюжетите?

3.

Хосе Аркадио, по-големият син на Хосе Аркадио Буендия пристига, след като е бил по света шестдесет и пет пъти и започва да разказва истории за различни преживявания на членовете на семейството и други, напомня калибъра на Сантяго в разказването на истории на мавританското момиче и арабските момчета в оазиса. Паулу Куелю е много умел - той знае как да слее различни качества на различни герои у Сантяго, идеалният герой! Връзката между Аурелиано Буендия и Мелкиадес е нещо като връзката между Англичанина и Алхимика. Когато Мелкиадес започва да пише своите пергаменти на родния си език, историята и бъдещето на Макондо са написани. Написано е, което означава МАКТУБ, според Паулу Куелю! Кажете ми, кой е Алхимикът - Маркес или Паулу Куелю?
После избухва гражданската война между консерватори и либерали. Полковник Аурелиано Буендия става лидер на либералите. Той напуска Макондо с Аркадио, който става ужасен диктатор. Когато консервативните сили атакуват Макондо, те залавят Аркадио и го задържат преди кладата. Тази гражданска война е разгледана като война между различни племена в пустинята, която може да продължи с години, според Паулу Куелю. Ето, агресорите екзекутират лидера на Макондо. Само ролите са разменени в „Алхимика”. Друга подобна ситуация е също там: когато битката в Банановата компания започва, 3000 местни души са убити жестоко от въоръжените полицаи на консерваторите и лидера на стачката, Хосе Аркадио Сегундо, е пощаден! Труповете са хвърлени в морето. В „Алхимикът” 2000 въоръжени местни от Ал Файом убиват жестоко 500 нашественика. Те залавят водача и го обесват. Но Паулу Куелю не казва къде са хвърлени труповете. Всичко е разменено.
Поколения се сменят и Хосе Аркадио, синът на Аурелиано Сгундо и Фернанда дел Каприо, е изпратен в Рим да участва в семинар, така че в бъдеще да стане Папа, което ще подобри уважението към семейство Буендия. Но той просто остава извън Рим, но той просто е много внимателен в писането на писма до майка си за животът на семинара. Хосе Аркадио е изхвърлен от семинара и разбира се, Сантяго също би трябвало да бъде! Паулу Куелю е страхотен магьосник.
Синът на Рената, Аурелиано Вавилония започва да дешифрира кодовете в пергаментите, оставени от Мелкиадес. Той научава наизуст фантастичните легенди от разпадащите се книги, синтезът от учението на инвалида Херман, бележките по науката демонология, ключовете към философския камък. Той достига до своето юношество без да знае нищо за своето собствено време, но с основни познания на средновековен човек. Той разбира, че пергаментите на Мелкиадес са на санскритски! Маркес също има индианска връзка! По време на описвания процес е също там под формата на дух. Паулу Куелю претендира да бъде алхимик и експерт по демонология!
Когато Хосе Аркадио идва от Рим, той трябва да продаде всичко, включително онези седемдесет и два казана, за да преживява, тъй като семейните приходи са в толкова лошо състояние! Тогава той приютява четирима юноши и една нощ открива, че съкровището на Урсула е било скрито под дъските в нейната спалня - същото, за което Аурелиано Сегундо е прекопал всеки инч от двора, както Сантяго копае близо до пирамидите! Хосе Аркадио разбира, че Аурелиано може да говори за Рим, тъй като е живял там няколко години. „Всичко се знае” - бил отговорът, който получил от Аурелиано. След известно време той изпъжда четирите момчета, които знаят за местонахождението на тези три торби, пълни със златни монети от къщата. Един ден те брутално убиват Хосе Аркадио и открадват съкровището. Напомня ли ви гореспоменатият инцидент, драги читатели, за загубеното злато на Сантяго близо до пирамидите? Паулу Куелю е страхотен разказвач на истории, в които заимства само това, което иска от другите?
Когато Амаранта Урсула и нейният съпруг Гастон се връщат от Брюксел, тя открива, че в къщата няма жена. Макондо е в руини. Извън всякакво отчаяние, Гастон влиза в стаята на Мелкиадес; той получава удоволствие от това да си припомня с него скритите ъгли на страната си, която Аурелиано е знаел, така сякаш е прекарал известно време там. Когато Гастон пита откъде знае всичко това, Аурелиано отговаря: „Всичко се знае!” Не е ли това МАКТУБ в Арабия? По време на процеса на разшифриране на пергаментите на Мелкиадес, той научава санскрит, латински, френски и гръцки. Сантяго научава латински в семинарията и арабски, по време на пътуванията си. Така, Паулу Куелю редактира тук, като избягва някои от езиците, научени от Аурелиано във Вавилония.
Макондо е в руини и всички се отправят към други места. Гастон се връща в Брюксел. Амаранта Урсула очаква дете, за сега, от Аурелиано. Когато детето се ражда, то има свинска опашка. Амаранта умира от прекалена загуба на кръв, поради усложнения. Аурелиано покрива мъртвото тяло и слага детето в кошница, като се ските безцелно, а след това разбира, че приятелите са копелета! Когато се връща, той не открива детето. Но трупът на Аманда е купчина от камъни под одеалото. Пирамидите са също купчина от камъни, които съдържат труповете на фараоните от Египет! И Маркес, и Куелю използват тази фраза само по веднъж в двете книги - доста интересно, нали?

Неочаквано, Аурелиано открива, че детето е изядено от червени мравки, което разгадава ключа от пергамента на Мелкиадес, в който се казва: „Първата линия е вързана към дърво, а последната - изядена от мравките.” Той чете семейната история в търсене на собствената си идентичност и разбира, че Амаранта Урсула е негова леля. Вятърът духа със силата на циклон и преди края на последните редове, той разбира, че никога няма да напусне тази стая. Накрая, градът на огледалата е изчезнал от гнева на вятъра. Макондо е разрушен от библейски ураган, но продуктът на въображението на Паулу Куелю създава „СИМУМ”, който може да разруши лагерите на враговете. Паулу Куелю достига всичко, като размества. Всичко е разместено.
Има безброй примери от „Сто години самота” в „Алхимикът”. Паулу Куелю пише: „Ако той е написал някога книга, той е мислел, че ще представи по един човек наведнъж, така че читателят да не трябва да се тревожи за запомнянето на много имена.” Това изречение от „Алхимика” само по себе си е доказателство за подхода на Куелю към Маркес.
Колко жалко, че никой критик не е сравнил Куелю с Маркес!

„Красотата е истина, истината е красота!” Джон Кийтс