Габриел Гарсия Маркес
Габриел Гарсия Маркес, колумбийски писател, е роден на 06.03.1927 г. в малкото градче Аракатака, департамент Магдалена, Колумбия, в семейство на телеграфист. Учи право в Националния университет в Богота, но не завършва. До успеха на романа си „Сто години самота” е журналист. Автор на „Разказ за едно корабокрушение”(1955), „Няма кой да пише на полковника”(1961), „В лош час” (1962) „Сто години самота” (1967), „Есента на патриарха” (1975), „Хроника на една предизвестена смърт” (повест,1981), „Любов по време на холера” (1985) „Генералът в неговия лабиринт” (1989), „За любовта и други демони” (1994), „Живея за да разказвам” (2002) и други. Носител на Нобелова награда за литература (1982). Живял в Мексико. Всичките му основни произведения са преведени на български език. Умира на 17.04.2014 г.
Публикации:
Поезия:
ДА ПЪТУВАШ…/ превод: Виолета Бончева/ брой 94 април 2017
Публицистика:
ПИСМО ДО АМЕРИКАНЕЦА/ превод: Георги Ангелов/ брой 27 март 2011
За Габриел Гарсия Маркес:
“АЛХИМИКЪТ” СРЕЩУ „СТО ГОДИНИ САМОТА”/ автор: Премджи Премджи/ брой 34 ноември 2011
