Хосе Алварес Бараганьо

превод: Атанас Душков и Жак Битев

***

Луната в простора не спира
от пръстите на никой маг.
Но луната на моята свобода
край моя прозорец възвива.
Не ще се родя аз отново,
но знам, ще загина
и къде точно, знам.
И който попита за мене,
ще знае къде се намирам - там,
сред моя народ
героичен!

***

Мир - за моя обичан народ,
мир - за лилиите,
мир - за лятото,
в която лястовичката прави
гнездо за своите рожби
под моята слънчева стряха.
Мир -за пушката моя,
за моята брадва от кремък,
мир -за цветята,
чак до полюса северен,
мир - за небесната цветна дъга,
мир -за всички, за да не страдаме
                повече
сред цветята и щедрите родни поля!

***

Времето на всичките хора
протича в разгар и страдание.
Времето на всичките хора
е като ръката студена,
която разкършва тялото,
избуява с кръвта.
Времето на хората,
сред което бурята протича,
дружно с пясъка и със кръвта,
с огъня и радостта,
на всички езици се нарича
Р е в о л ю ц и я!