Хосе Алварес Бараганьо (Jose Alvarez Baragano, 1936-1962) е кубински поет. Роден в провинция Пинар дел Рио. Учи в търговска гимназия. През 1950 г. пристига в Хавана, и се записва в университета като студент по социални науки. На следващата година напуска университета и заминава за Европа. По време на престоя си в чужбина (1951-1954) живее в Париж и пътува до Испания и Италия. След окончателното си завръщане в Куба, работи като журналист за вестник „Revolucion”, а по-късно в литературното списание „Lunes де Revolucion” и „Каса де лас Америкас”. Преподава френски, история на изкуството и литература в Професионална гимназия по журналистика в Хавана. Активно участва в операцията при Залива на свинете (1961). На Първия национален конгрес на писателите и художници на Куба (август 1961 г.) е избран за секретар на новосъздадения съюз на писателите и художниците на Куба. Първоначално се влияе от модернистки течения.В първите му стихосбирки има сюрреалистични настроения: „Промяна на живота” (1952) и „Оригинална любов” (1955). По времето, когато е партизанин в Сиера Маестра, пише призивни стихове. Така се раждат стихосбирките му „Поезия - революция на човека” (1960) и “Химни на милиционерите” (1961).  Умира в Хавана от разрив на сърцето. Посмъртно излизат „Избрани стихотворения” (1963, 1964) и др.

Публикации:

Поезия:

ИЗ „ПОСЛЕДНИ СТИХОТВОРЕНИЯ”/ превод: Атанас Душков и Жак Битев/ брой 33 октомври 2011