ЕЛЕГИЯ ЗА ДЖОВАНИ АРДИЗОНЕ
превод от испански: Атанас Душков и Жак Битев
Твойте 21 години, Джовани Ардизоне,
млад студент по химия,
разцъфнаха бързо
там нейде в Милано, до Дуомо близо.
Ти вървеше задружно със своя народ
и златната есен се пълнеше с викове:
„Долу ръцете от Куба!”
„Вън пиратите -янки!”
Ти знаеше там,
че далече от твойта Италия
толкова близко стоеше
до твоята обич, до правдата,
една малка страна,
изправена и героична,
пред безумството ново на САЩ.
На географската карта се виждат
очертанията на Куба,
голямото престъпление
срещу един народ,
достоен със своя копнеж
да живее свободен!
В кръвта си почувства ти да се
надигат вълни,
като тропически бури вълни,
пред очите ти сякаш премина
на Гарибалди ликът
сред блесналите светлини.
И те осветиха гордите стъпки
на италиански патриот
сред огромна река от хора,
разстлана по улиците,
река от протести
срещу бандитите-янки -
на народите тъмния враг!
И там, близо до Дуомо,
сред цветя, оплискани с кръв
там бързо секнаха
твоите смели 21 години,
Джовани Ардизоне,
студенте по химия!
Гръмна една пушка карабинерска
с американска марка
и сложи край на твоите улици родни.
И те не стигна до нас,
другарю, приятелю скъпи,
но остана ти в Куба,
завинаги в наште сърца,
спомен жив във кръвта
на моя свободен народ,
Джовани Ардизоне!