Олег Шестински

превод: Христо Ралев

Пристигнахме в градчето тъкмо в празник,
четем пред фотото: „Почивен ден.”
Но ни покани да ни снима частник,
въоръжен с триножник разкривен.

Той каза:
- Нашата земя е бедна,
за фон на снимките не е добра,
аз ще ви снимам пред платното с Етна,
а имам и с Булонската гора.

А бе април. Земята бе решила
да предостави на цветята власт.
И славей в гъсталака на чемшира
съвсем високо бе закършил глас…

Отказах му.
Досадата не криех
пред вехтия му екзотичен свят.
Сам бих го снимал с тези шарении
като музеен рядък екпонат.

——————————

Стихотворението е написано след посещение на поета в България. бел. ред.