Стефанос Дафнис

превод: Димитър Дублев

Да вземем, жено, пълна с младо вино бъчва у дома,
нали зимъс приятелите мои ще наминат.
Да е от кедрово дърво, с благоуханна миризма,
ще я положим двама в зимника на хладина.

От Немеа ще донесем шира - златисто-руен сок,
във който спотаен лъва на Херкулес (1) се крие.
А на Димитровден, на празника (да ни помага бог!),
аз ще отворя бъчвата, душата й да пием.

Когато в зимна вечер кестените препечем в жарта
и пъновете стари на огнището припукат,
от вятъра обрулени, със сняг по мокрите палта
на портата приятелите мои ще почукат.

Във тая къща нека стъклените чаши да блестят,
да сключат мирен договор словата и сърцето,
а зад прозорците затворени в градината да бдят
в нощта ведно със сенките, безмълвни боговете.

Затуй да вземем, жено, днеска бъчва вино у дома,
а виното от Немеа, знам, има сладка жилка,
че иде тежка, люта зима по широката земя
със спомени далечни, страшни мисли и горчилка.

——————————

1. Немейският лъв, убит от Херкулес