ОБЕТ
превод от гръцки: Василка Петрова-Хаджипапа
ОБЕТ
В пукнатината на скалата вятърът стене.
В корените стене, в дървесните клони.
Вият зверове диви.
Безмълвни са рудите.
Гол сред студ и тъма
Опипвам аз мрака
Опипвам мрака по тялото любимо
И със звезди изпълва се нощта.
Тогава станахме от прага,
И казах:
Ето ме, Господи. Аз, първото чудо.
ИЗЛОЖБА
Посетителите обикалят из залата
Гледат картините по стените
Разговарят, обсъждат.
«Творецът на своите идеи плът и кръв трябва да дава
Съвсем отсъства от творбите ужасът на смъртта
Уместни ли са тук дърветата, птиците, този идиличен пейзаж
Когато насилие навсякъде цари и жестоко ни тъпче?»
Но когато вечер пазачът светлините изгаси
И здраво вратите залости
Тогава птичките своите човките отварят
И се изпълва празната зала с горестен плач
Като че ли заедно всички за Одрин скърбят.
А нощем когато ветрецът излезе
Вратите отваря. Той духа
И на дърветата от картините клоните клати.
Тогава ридания разтърсват залата тъмна
Сякаш на Хекуба плача,
Която с други троянки
В разграбената Троя търси своите деца.
Изглежда няма значение какво …, но как…
ОХЛЮВЪТ
От къщата си аз изхвърлих всичко
Което моето пътуване би затруднило
От тялото запазих само голотата.
На приказки на другите за нас не хващай вяра
Когато ни изгаряли били сме пеели
Не вярвай на лъжите злостни
Постигнах висотата си с борби и ден и нощ
Постигнах висотата си като пътя си мерех
Със своите собствени размери.
Защото както знаеш мой свят е тъмата
И много внимание се изисква
Дори за най-малкото движение
А моето приключение - безспирно натрупване на светлина
Но колкото съвестно и внимателно да действам
На хиляди опасности съм аз изложен
И нищо друго аз на показ не излагам
Освен мълчанието си спирално. И спотаен
В огромната ръката на Бога чакам.
Петата ти, разбира се, добре познава
На моето царство чупливо пукота празен.
