НАГРАДАТА ЗА ПРЕДАТЕЛИТЕ
превод: Дафинка Станева
НАГРАДАТА ЗА ПРЕДАТЕЛИТЕ
Тези, които героите свои предават,
нека помнят и този закон:
За подлия дири народът награда такава:
здрав трепетликов клон.
——————————
СТАРИЯТ БАР*
Яничарският поход продължава,
в земите на славяните го знаят.
Стобор от минарета окръжава
отново Бар - кале на християни.
От църквите самотен звън долита.
Народът се пресели в кафенетата.
Защо да се измъчва със молитви,
със свещи и евангелски завети?
Духът преситен за беди не мисли,
безсилен пред съседската угроза.
И в древните отломъци туристи
съзират пак беда в злокобен образ.
——————————
Старият Бар* - старинната част на пристанищния град Бар в Черна гора, свързан със значими събития от историята на страната; присъединен към държавата след 1878 г., до когато е бил османско владение.
——————————
ГИБЕЛЕН ПЛЕН
Отдалечава се нашият път
от общата люлка славянска.
И трудно успяват сега да родят
водачите чест, постоянство.
Не тачат ни Бога, ни храбрия род,
а ние - търпим ги безгласно.
Продажни манкурти*, пред своя народ
избират пак власт и богатство.
Загина от „сладкия” плен Вавилон,
от Рим - само стари руини.
А ние отново във плен на Мамон,
безследно в света ще преминем.
И как да опазиш безволен народ,
приел да го смятат за плячка,
когото в безбожен жесток период
днес новите варвари мачкат?
——————————
*манкурт - 1.Човек, превърнат в бездушно робско създание, напълно подчинен и не помнещ нищо от предишния си живот (в романа на Чингиз Айтматов “Денят по-дълъг е от век”);
2. прен. Човек, изгубил връзка със своите корени, забравил своя род. (Б.пр.)
——————————
НА РОДНИТЕ ГРОБОВЕ
В памет на Елена Антоновна
и на Емелян Яковлевич Яценко
В подножието на могила скитска,
над която ястреби кръжат,
между кръстове и алени звездички
дядо ми и баба ми лежат.
Вятърът дъха на билки диви
и пелинов привкус тук събра.
Ей такава - сладка и горчива,
тежка беше тяхната съдба.
Много хора днеска се гордеят -
с чиста кръв, със потекло и герб.
А на тях се падна да живеят
в бедни хати, в Маничката степ.
Против Бога те не възроптаха,
безизвестни в своите дела.
И душите на децата си градяха
според висшите Му правила.
И макар в безбожната година
нишката с рода да изтъня,
връзката между Отца и Сина
и Духа безсмъртен не умря.
Затова сред смутовете земни
не приели дяволския пир,
пречеха на властващия демон,
съхраниха чистите искри.
И почитат нови поколения,
родовия свят иконостас.
Аз пред тях заставам на колене,
ням пред извора на вечността.
НАГРАДА ПРЕДАТЕЛЯМ
Для тех, кто героев своих предаёт,
(Пусть помнят об этом и ныне),
В награду за подлость отыщет народ
Надёжный сучок на осине.
——————————
СТАРЫЙ БАР
Ещё не развеялся дух янычар
И земли славян вам расскажут об этом.
Приморскую крепость, разрушенный Бар
Опять окружил частокол минаретов.
А в стенах церковных царит пустота.
Народ перебрался из храмов в кофейни.
Зачем им соборных молитв маята,
Горенье свечное и запах елейный?
Пресыщенный дух забывает беду
И он безоружен пред грозным соседом.
По камням столетий туристы бредут
Навстречу грядущим страданьям и бедам.
——————————
ГИБЕЛЬНЫЙ ПЛЕН
Всё дальше расходятся наши пути
От общего дома славянства.
И всё тяжелее сегодня найти
В деяньях вождей постоянство.
Ни Богу, ни предкам они не верны,
И мы, коль их выбрали, тоже.
Продажных манкуртов ни крепость страны,
А только достаток тревожит.
От «сладкого» плена погиб Вавилон,
Осколки остались от Рима.
А мы к Золотому Тельцу на поклон
Стремимся истории мимо.
Не будет безвольный народ сохранён.
Окажется лёгкой добычей.
Для варваров новых безбожных времён.
Таков первобытный обычай!
——————————
У РОДНЫХ МОГИЛ
Памяти Елены Антоновны
и Емельяна Яковлевича Яценко
У подножья скифского кургана,
Над которым ястребы кружат
Меж крестов и звездочек багряных
Дедушка и бабушка лежат.
Донник и чабрец медвянит горку,
Но полынь горчинку намела
Вот такой-же - сладкою и горькой
Их судьба нелегкая была.
Кто-то древом родовым гордится,
Чистотой породистых кровей.
Им безвестно выпало родиться
В бедных хатах манычских степей.
Но на божью волю не роптали.
И, по мере дара своего,
Сыновей и дочек воспитали
По высоким помыслам Его.
И хотя в безбожную годину
Дети отрицали эту связь,
Нить святая меж Отцом и Сыном
И бессмертным Духом не рвалась.
Потому в грязи вселенской смуты,
Средь соблазнов, сеянных не раз,
Разрывали дьявольские путы,
Отмывали жизненную грязь.
Длиться им в десятких поколений,
Чтущих родословною свою.
Я стою пред ними на коленях,
У истока вечности стою!
