ПРОКЛЯТИЕ
превод: Димитър Дублев
Заклаха ме касапи на кьошето,
кръв черна още имаше по тях.
Да видя хората или небето
с уплашения поглед не успях.
Къдриците пожънал на момата,
наемник немски блъсна я с ритник.
След малко чух ужасния й вик -
погаври се със нея във гората.
Видях дете - играеше детето,
но мигом падна със раздрана гръд -
английска бомба свирна от небето,
на нежното телце отне дъхът.
С юмруци то безсилно протестира
към златната небесна чистота;
със гърло, що убиеца раздира,
рева ведно със жертвата в нощта,
пред тъмничари груби непреклонна.
Със всяка жертва викам - клетвен ек:
„Проклятието мое, Албионе,
да те преследва вред от век на век!”
