Мурадин Олмезов

превод от руски: Георги Ангелов

КОЛКО ОТДАВНА…

Колко отдавна
не съм виждал водно конче,
неподвижно увиснало
над езеро!

Колко отдавна
не съм виждал охлюв,
който пълзи
по стръкче трева
като
камила
в безкрайна пустиня…

Ако звездите
лете
престанеха
да падат на главите ни,
и ние бихме ги
забравили
навярно.

——————————

СВЕТЕЦ

Човек вървеше
и сянката му крачеше след него.

Той бързаше
и сянката му тичешком го следваше.

Вървя човекът дълго,
и сянката, клатушкайки се,
го молеше
да я почака малко.

Вървеше човекът без сянка,
и всички хора
кимаха с разбиране:
светец.

Измъчената сянка,
в дрипи,
с нозе изранени,
изтрити,
реши
да дочака човека -
нали той трябваше
да се върне
в родния си дом?

Но човекът
не мислеше да се завръща
и под лъчите
на яростното слънце
сянката умря,
като ранена птица.

А хората си мислеха -
светец.

——————————

МАЛКА ТРАГЕДИЯ

Пиша стихове.
А от гнездото
на земята падна малко птиче.
И веднага
изпод дървата
се хвърли котка.

Над мястото врабци
летят като топчици от вик.

Скъсах стиховете си!
Какво мога повече?…

——————————

И СНЯГ ВАЛЕШЕ

И сняг валеше…

Гледа го момчето
и се радва:
- Снегът е като захар бял.

И тананика си джигит,
поейки коня:
- Снегът е светъл,
като моята любима!

- Снегът е като мене бял,
като стар човек е! -
каза побелел старик.

И сняг валеше…

КАК ДАВНО…

Как давно
стрекозы я не видел,
неподвижно зависшей
над прудом!

Как давно
не видал я улитки,
что скользит
по травинке,
похожа
на верблюда
в бескрайней пустыне…

Если б звезды
о летнюю пору
перестали
на головы падать,
мы б их тоже,
наверно, забыли.

——————————

СВЯТОЙ

Шел человек,
и тень за ним шагала.

Спешил он,
и бежала тень вослед.

Шел долго человек,
и тень, шатаясь,
молила
подождать ее немного.

Шел человек без тени,
и все люди
кивали понимающе:
святой.

Измученная тень его,
в лохмотьях,
со сбитыми
и стертыми ногами,
решила
дожидаться человека -
ведь должен он
вернуться
в дом родной?
Но человек
не думал возвращаться,
и под лучами
яростного солнца
тень умерла,
как раненая птица.

А люди полагали -
он святой.

——————————

МАЛЕНЬКАЯ ТРАГЕДИЯ

Пишу стихи.
А из гнезда
на землю выпал птенчик-крошка.
И тут же
из-под дров туда
стремительно метнулась кошка.

Над этим местом воробьи
летают, как комочки крика.

Я разорвал стихи свои!
Что больше мог я?…

——————————

***
И падал снег…

Малыш на снег смотрел
И радовался:
- Снег, как сахар, бел.

И напевал джигит,
Коня поя:
- Снег светел,
Как любимая моя!

- Снег сед, как я,
Как старый человек! -
Сказал седой старик.

И падал снег…