Чарлз Буковски

превод: Диана Павлова

ЧОВЕКЪТ НА СЛЪНЦЕ

Тя ми чете Ню Йоркър,
който не купувам и не знам
как се озовава тук, но е
нещо за Мафията,
един от главните в Мафията,
който ядял твърде много и твърде лесно го придобивал,
твърде много хубави жени го милвали
и надебелял, смучейки добри
цигари и млади бюстове,
имал и онези сърдечни атаки, и така,
един ден някой го кара
в голямата му кола по шосето,
а той не се чувства много добре
и казва на момчето да спре и да го остави
навън, момчето спира и го слага
да лежи на шосето под ярката слънчева светлина
и преди да умре, той казва:
колко хубав може да бъде животът, и
после умира.

Понякога трябва да убиеш четири-пет
хиляди души преди да повярваш
някак, че врабчето
е безсмъртно, парите са пикоч и
че си си губил
времето.

СМЪРТТА НА ЕДИН ИДИОТ

Говореше на мишките и на врабчетата
и косата му побеля на шестнайсет.
Баща му го биеше всеки ден, а майка му
палеше свещи в църквата.
Баба му дойде докато момчето спеше
и се помоли дяволът да разхлаби хватката си
от него,
докато майка му слушаше и плачеше над
Библията.

Като че ли не забелязваше младите момичета,
като че ли не забелязваше игрите, които момчетата играеха,
като че ли не забелязваше нищо,
той просто изглеждаше безразличен.

Имаше много голяма, грозна уста и зъбите му
стърчаха отвън,
очите му бяха малки и безизразни,
раменете му бяха хлътнали, гърбът му - превит
като на старец.

Живееше в нашия квартал.
Говорехме за него от скука, а после
се заемахме с по-интересни неща.
Рядко излизаше от вкъщи. Би ни харесало
да го измъчваме,
но баща му,
огромен и страшен човек,
го измъчваше
вместо нас.

Един ден момчето умря. На седемнадесет той бе още
момче. Смъртта в малък квартал се забелязва
с ентусиазъм, и се забравя
след три-четири дни.

Но смъртта на момчето изглежда щеше да остане
с всички ни. Продължавахме да говорим за нея
с момчешко-мъжките си гласове
в шест следобед, точно преди здрачаване,
точно преди вечеря.

И когато и да минавам с колата през квартала -
сега, десетилетия по-късно -
още мисля за неговата смърт,
а съм забравил всички други смърти
и всичко, което се е случило след това.

ВЪПРОС И ОТГОВОР

Той седна гол и пиян в стая от лятна
нощ, пробягваше с острието на ножа
под ноктите си, усмихваше се и мислеше
за всички писма, които беше получил
и които му казваха, че
начинът, по който живее и пише -
само това ги е крепяло, когато
всичко им се е струвало
наистина
безнадеждно.
Оставяйки острието на масата,
го перна с пръст
и то се завъртя
в бляскав кръг
под светлината.

Кой, по дяволите, ще спаси
мен? си
помисли.

Докато ножът спре да се върти
отговорът дойде:
ще трябва сам
да се спасиш.

И като все още се усмихваше,
а: той запали
цигара
в: наля си още
едно
питие
с: пак завъртя
острието.

ПРИСМЕХУЛНИКЪТ

Присмехулникът беше преследвал котката
цялото лято
присмивайки се, присмивайки, присмивайки
дразнещо и самонадеяно;
котката се промъкна между колелата на поршето,
проблясвайки с опашка
и каза нещо гневно на присмехулника,
което не разбрах.

Вчера котката се разхождаше спокойно по шосето
с присмехулника - жив - в устата й,
красивите крила - разперени и увиснали,
перата - раздалечени като женски крака
и птицата вече не се присмиваше,
тя молеше, тя умоляваше,
но котката,
закрачила през вековете,
не чуваше.

Видях я да пропълзява под жълта кола
с птицата
за да се пазарят на друго място.

Лятото беше свършило.