Николай Воробьoв

превод: Диана Павлова

* * *
Ни въздишки, ни стихове ще са нужни нататък,
във душите изстинали те не стапят леда,
в електронния свят не докосват сърцата,
разграфени на платки. Не оставят следа.

Или, може би, Музата се отнася страхливо
и нечуто към волските, днешните струни?
Или днес повелител е копчето сиво
и в света се завръща през времето Хунът?

——————————
* * *
Никому не нужны ни стихи, ни вздохи,
Не растопят в душе они плотного льда,
И в сердцах разграфлённых электронной эпохи
Не затронут струны, не оставят следа.

Или, может быть, Муза касается робко
И неслышно воловьих теперешних струн?
Или мир покорила бездушная кнопка,
И в него из веков возвращается Гунн?