Професор Николай Николаевич Воробьoв (истинска фамилия Богаевски) руски поет, писател, публицист, художник, музикант, е роден през 1908 г. в Петербург. Виден представител на казашката поезия. Произхожда от старинно казашко семейство. Племенник на донския атаман генерал-лейтенант А. П. Богаевски. Осиротява в годините на Гражданската война - баща му е убит от тълпата по време на поредното революционно изстъпление, майка му умира в затвора. Завършва Донския Кадетски корпус на Александър III в Харадж (Босна), учи в юридическия факултет в Белград. Заедно с корпуса е евакуиран в началото на 1920 г. в Египет. По-късно живее в Турция, Югославия, Германия; през 1950 г. пристига в САЩ, където дълги години преподава руски език в Американската армейска школа за езици (сега Институт за чужди езици към Министерството на отбраната) в Монтерей, Калифорния. През 1950 г. създава хор от 120 американски студенти, изпълняващ руски народни и църковни песнопения, покорил буквално цялото западно крайбрежие на Америка. През 1973 г. се пенсионира като професор, боготворен от студентите. Основното произведение на Воробьов е поемата за казашкото въстание на Дон «Кондратий Булавин» (Монтерей, 1965). Автор на два поетични сборника: «Стихове за различни неща» (1969) и «За човечетата от други планети» (1972). Дълги години се занимава с фолклора на индианците, пише и пейзажна лирика. Превежда Емили Дикинсън. Умира на 03.07.1989 г. в Монтерей, Калифорния.

Публикации:

Поезия:

НИ ВЪЗДИШКИ, НИ СТИХОВЕ…/ превод: Диана Павлова/ брой 21 юни 2010