София де Мелу Брайнер Андресен

превод от португалски: Златка Тименова-Вълчева

***
В точката, където мълчанието и самотата
се пресичат с нощта и студа,
чаках, както някой чака напразно,
толкова ясно и точно беше празното.

КАТО ЧЕРВЕНО ЦВЕТЕ

Когато то се появява нощта става червена
и животът ни изглежда
пропилян, излишен, чужд.

Никой не знае накъде отива, нито откъде идва,
но ехото от неговите стъпки
изпълва въздуха над пътищата и пространствата
и пробужда мъртвите улици.

Тогава тайнството на нещата потръпва
и непознатото израства
като червено цвете.

***
Кой си ти в настъпващата нощ,
преминаващ по лунната пътека
сред шепота на шумолящите листа?

Съвършенство се ражда от ехото на стъпките ти,
присъствието ти извиква целостта,
отредена за нещата.

Историята на нощта е дързостта на ръцете ти,
устремът на вятъра е младостта ти,
а походката ти е красотата на пътищата.

БЯЛА КЪЩА

Бяла къща срещу безкрайното море
с пясъчна градина и морски цветя
с неизменна тишина, сред която спи
чудото на нещата, които бяха мои.
 …………………………………………………
При теб ще се върна след неуверената
топлина на толкова жестове
след вълненията и празнотата
след целувките на призраците, след като
премина през шепота на неразбираемата земя.

Там ще се възродя сред собствения си свят
и възкресението ще се извърши сред очертанията ти,
където нищо не се е изгубило
от тайнството на нещата, които бяха мои.

***
Понякога ми се струва,
че виждам в очите си
обещание за друго същество,
което бих могла да бъда,
ако животът бе друг.

Но това невероятно откритие
ми носи само ужас и болка:
чувствам се без форма, неопределена и непостоянна
като водата.

***
Нощи безименни, откъснати от времето,
самота по-чиста от огъня и водата,
тишина върховна и искряща.

Образите освободени живеят с песента,
сред тайнствения шепот на миговете
приех опрощението на всички мъки.

***
Всичко за мен е танц,
в който търся
идеалното разположение,
водена от нишката на една неясна мечта,
където измислям реалното.

Чувствам как около мен потъват
толкова пропуснати жестове
но душата, разпиляна сред усещанията,
се изкачва по въздушната стълба…