Лудвиг Уланд

превод: Димитър Гундов

ПОТЪНАЛАТА КОРОНА

Белее се на хълма
там къщица една,
от прага й се вижда
просторна равнина.

Един селяк присяда
наблизко в късен час -
той клепе си косата
и пее с волен глас.

А долу в низината
в дълбок и тъмен вир
лежи една корона
от злато и сапфир:

блестят елмази нощем
по нейната снага,
но никой я не знае,
ни дири досега.

ПРОЛЕТНА ВЯРА

Повяха топли ветрове,
дъхът ми ден и нощ зове,
разпуква пъпките в гората.
О, повей свеж, о, сладък звън!
Сърце, излез и ти навън
и радост ще смени тъгата!

По-чист се ражда всеки ден,
светът е сякаш обновен -
честита тръпне равнината
и всеки дол и рът цъфти.
Сърце, излез навън и ти
и радост ще смени тъгата.