Лудвиг Уланд
Лудвиг Уланд (Ludwig Uhland), немски писател - романтик, представител на „Швабската школа” (Шваб, Хауф, Мьорике), учен-литературовед, един от основателите на германистиката, е роден в Тюбинген на 26. 04.1787 г. Учи право и филология, занимава се с проучвания на ръкописи в Париж, работи като адвокат, става професор по немски език и литература в Тюбингенския университет, после се отдава на научни изследвания. Автор на лирика, балади, политическа публицистика, теоретични трудове. Черпи теми и образи от средновековните легенди и поеми, а лириката му е мека и съзерцателна - тя е поезия на възхищението от природата, отразява смирението и религиозните чувства на поета. Привърженик на романтичното народничество, национализма и консервативния традиционализъм. Пише редица изследвания за старофренския епос, Валтер фон Фогелвейде, скандинавската митология, немската поезия от Средновековието -12-13 в. Умира в Тюбинген на 13.11. 1862 г. По творбите му създават музикални произведения Григ, Брамс, Лист, Шуберт, Шуман, Сен-Санс, Р. Щраус и др. композитори. На български е превеждан от Пенчо Славейков, Димитър Гундов и др.
Публикации:
Поезия:
ПОТЪНАЛАТА КОРОНА/ превод: Димитър Гундов/ брой 32 септември 2011
