Ноам Чомски

превод: Литературен свят

1. Отвличане на вниманието. Основен елемент на управлението на обществото е отвличането вниманието на хората от важните проблеми и решения, вземани от политическите и икономическите ръководни кръгове, посредством постоянното насищане на информационното пространство с незначителни съобщения. Похватът за отвличане на вниманието е много съществен, за да не се дава на гражданите възможност да получат важни знания в областта на науката, икономиката, психологията и невробиологията.

«Постоянно да се отвлича вниманието на гражданите от истинските социални проблеми, като те са насочвани към теми, нямащи реално значение. Това се прави с цел те постоянно да се заети с нещо и да не им остава време за размисъл; от полето - в кошарата, както и при всички останали животни» (цитат от книгата «Тихо оръжие за спокойни войни»).

2. Да се създават проблеми, а после да се предлагат начини за тяхното решение. Този метод също така се нарича «проблем-реакция-решение». Създава се проблем, някаква «ситуация», предназначена да предизвика определена реакция сред населението, за да поиска самото то мерки, които са необходими на ръководещите кръгове. Например, да се допусне развиване спиралата на насилието в градовете или да се организират кървави терористични актове за да поискат гражданите приемането на закони за усилване мерките за сигурност и провеждане на политика, ограничаваща гражданските свободи.

Или: да се предизвика икономическа криза, за да бъдат заставени хората да приемат като необходимо зло нарушаването на социалните права и съкращаването на градските служби.

3. Способ на постепенното прилагане. За да се постигне използването на някаква непопулярна мярка, достатъчно е тя да се внедрява постепенно, ден след ден, година след година. Именно по такъв начин бяха натрапени принципно новите социално-икономически условия (неолиберализмът) през 80-те и 90-те г. на миналия век.

Свеждане до минимум функциите на държавата, приватизация, несигурност, нестабилност, масова безработица, заплата, която не осигурява достоен живот. Ако всичко това би станало едновременно, положително би довело до революция.

4. Отсрочване на изпълнението. Друг начин да се прокара непопулярно решение се заключава в това да бъде представено то като «болезнено и необходимо» и да се получи в даден момент съгласието на гражданите за неговото осъществяване в бъдеще. Много по-просто е да се съгласят на някакви жертви в бъдещето, отколкото в настоящето.

Първо, защото това няма да стане незабавно. Второ, защото народът в масата си е винаги склонен да храни наивни надежди, че «утре всичко ще бъде по-добре» и че ще успее да избегне исканите от него жертви. Така се дава на гражданите повече време, за да  свикнат с мисълта за промените и смирено да ги приемат, когато дойде времето.

5. Отношението към народа като към малки деца. В повечето пропагандни изказвания, насочени към широката публика, се използват такива доводи, персонажи, думи и интонации, като че ли става дума за деца в ученическа възраст със забавено развитие или умствено непълноценни индивиди.

Колкото повече някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се старае да използва инфантилни изрази. Защо? «Ако се обръщате към човека като че ли той е на 12 и по-малко години, то, по силата на внушаемостта, в реакцията на този човек с определена степен на вероятности също така ще отсъства критичната оценка, което е характерно за децата на възраст 12 или по-малко години ».

6. Акцентира се на емоциите в много по-голяма степен, отколкото на размислите. Въздействието на емоциите е класически похват, чиято цел е да блокира способността на хората към рационален анализ, а в резултат и въобще на способността към критично осмисляне на случващото се. От друга страна, използването на емоционалния фактор позволява да се отвори вратата към подсъзнателното, за да се внедряват мисли, желания, страхове, опасения, принуждения или устойчиви модели на поведение…

7. Да се държат хората в невежество, да се култивира посредственост. С това се цели те да не бъдат способни да разбират начините и методите, използвани за управляването им и подчиняването на тяхната воля. «Качеството на образованието, предоставяно на низшите обществени класи трябва да бъде колкото може по-оскъдно и посредствено, с цел невежеството, отделящо низшите обществени класи от висшите, да остава на ниво, което не могат да преодолеят низшите класи».

8. Да се подбуждат гражданите да се възторгват от посредствеността. Да се внедрява в населението мисълта, че е модерно да си тъп, пошъл и невъзпитан…

9. Да се усилва чувството за собствена вина. Да се заставя човекът да вярва, че само той си е виновен за собствените му нещастия, които се случват поради недостига му на умствени възможности, способности или полагани усилия. В резултат, вместо да въстане срещу икономическата система, човек започва да се занимава със самоунищожение, обвинявайки за всичко самия себе си, което предизвиква потиснато състояние, водещо, наред с останалото, към бездействие. А без действие за никаква революция не може да става и дума!

10. Да се знае за хората повече, отколкото знаят те самите за себе си. В продължение на последните 50 години успехите в развитието на науката достигнаха в образованието до все по-увеличаващия се разрив между знанията на обикновените хора и сведенията, притежавани и използвани от господстващите класи.

Благодарение на биологията, невробиологията и приложната психология «системата» получи челни знания за човека както в областта на физиологията, така и психологията. «Системата» успя да научи за обикновения човек повече, отколкото знае самият той за себе си. това означава, че в повечето случаи «системата» има по-голяма власт и по-голяма степен управлява хората, отколкото самите те.