ПУРИСТ

Огдън Неш

превод: Красимир Машев

ПУРИСТ

Запознайте се с професор Туист -
най-педантичния в света пурист.
Прелетял на джунглата в зелената бездна
заедно с жена си по покана любезна.
Край речния бряг, освен нейните джувки,
веднъж той открил и двете й обувки.
Неговият водач му казал унил,
че тя е отвлечена от алигатор в Нил.
Професор Туист му отвърнал с насмешка:
По-точно “крокодил ” - “алигатор” е грешка.


ПЕСЕН, КОЯТО БАЩИТЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА ПЕЯТ НА МАЛОЛЕТНИТЕ СИ ПРИНЦЕСИ

Радвам се, видя ли в небето, макар и късоглед,
дъга след дъжд.
И обратното, кръвта ми мигом става лед,
ако видя край мен някой бъдещ мъж.
Момченцата са симпатяги
и с тях се отнасям мило.
Но малко по малко те стават мъжаги
и тогава вече минават под венчило.
Независимо те какво са чернило,
нищо от брака не би ги отклонило.
И като свине сред перли-интереси,
те винаги се женят за малките принцеси.

Но някъде там, където играта го влече,
с родители, които хранят и обличат това човече
и устните им са присвити от гордост и хвалби
                                             със своето момче,
аз не го обичам вече.
Да, не го харесвам с нежелание и срам
това дете, чието име даже аз не знам.
Още в количка е този малък момък,
още не помислил за брак и потомък.
Но човек не преброил до две, дори не до двеста,
и той вече, виж го, си търси невеста.

Никога не съм виждал бебе (момче),
заспало на слънчице в покой,
без кръвта ми в миг да оттече
и да си помисля: Може би е той?
О, първо ще иска да заглади къдрици,
пони да язди с мерак,
а после ще мисли за дивни девици.
И щастлив брак.
О, като Том без Джери
е той без жена да намери.

И някъде млечни балончета пуска,
и палеца си смуче след първите стъпки,
като рисувана роза върху коприна е всяка негова бузка
и впива във биберона млечните си зъбки.
Но то ще расте,
балончетата ги няма и вижте:
след някоя и друга година на това дете
розите на бузите му са станали стърнище.
Той ще е писател или продавач на вратовръзки,
и очите му ще светят с погледи дръзки,
яростни и жадни, с тях би убил,
и упорито ще иска ръката на Джил.
Този младок,
лутащ се още недраг и немил,
ще поиска в най-кратък срок
да се ожени за моята Джил.

О, нека са спокойни сънищата му и благодатна зрелостта,
но се страхувам, че и аз имам детска мечта:
по дяволите Лоенгрин-ембриона!(1) Нали?
Ще откопчея всичките му безопасни игли,
ще сложа пипер в пудрата му и сол в млякото на това дете,
ще го накарам Аристотел да чете,
ще му нося спанак, горчица и чили,
които биберона му биха вгорчили.
След това да минава през огън и вода
и нечия друга дъщеря да му каже “Да”.

——————————

(1) Лоенгрин е син на Пърсифал (едноименен рицарски роман от Х в. на Волфрам Ешенбах, а неговото аниномино продължение е “Лоенгрин”). Рицар на Свещенния граал, изпратен с лодка, теглена от лебеди, да спаси млада девица - принцеса Елза, която никога не трябвало да го пита как се казва. Тя допуска тази грешка и той отплава обратно, без да може да се завърне. Лоенгрин е наричан “Рицарят на лебедите” - Б. пр.


КАКВО НАУЧАВА ВСЯКА ЖЕНА РАНО ИЛИ КЪСНО

Съпрузите са вещи, които съпругите могат
да използват след по(д)правка с яд.
С тях закусват или пък
са заедно на обяд.
Те се бъркат в работата на бавачките
всеки ден,
но забравят твоя ден рожден.
А когато са особено небрежни,
гледат с погледи отвратително безбрежни.
Усмихват се снизходително, като дуче,
и си мислят: О, ей сега ще й мине
като на куче.
И всички пият коктейлите си по-бързо
отколкото могат да гълтат. О, да!
А ако ги погледнеш,
държат се като мъченици,
които си се опитал да предадеш или пратиш
на ешафода.
А когато стане въпрос за ходене пеша
за една игра на голф пет мили,
те са енергични и със сили биха те изумили,
но ако трябва да свършат нещо полезно вкъщи,
те не са така всемогъщи,
а флегматични.
И след това казват,
че жените са неубедителни
и недоумяващо нелогични.
Те никога не искат да лягат и стават в същия час
едновременно с вас.
А когато използвате някой прост
общоприет или градински ритуал
като слагане на грим и руж,
или незабележимо докосване на червило,
това би внушило на мъже, като тия,
че не на уж
се занимаваш с черна магия.
И си вуду-жрица за свой и чужд.
А те са смели, спокойни и овладяни
при заболяване на човека
на когото са обещали да го ценят и пазят
цял живот.
Но в момента, в който се разкихат от хрема
или ги присвие корема,
защо си мислите, че ги чака
кивот?
А когато сте насаме с тях,
те пренебрегват всякакви обноски;
и любезност им липсва напълно,
че и приличие.
Но когато има много хора наоколо,
те ви подават толкова много
столове и пепелници,
и сандвичи, и масло с подмазване, лицемерие
и двуличие…
Идва ти да напердашиш тези циници.
Съпрузите са наистина вбесяваща форма
на живот toujours. (1)
Но все още, по някакво хрумване на
Провидението, bien sure, (2)
макар без големи заслуги,
повечето от тях
са се настанили дълбоко
в чувствата на своите съпруги.

——————————-

(1) Винаги - фр. Б. пр.
(2) Разбира се - фр. Б. пр.


ПРИКАЗКА ЗА ДРАКОНА ЯЙЧЕН КРЕМ

Белинда живееше в малка къщичка, бяла и красива,
с малко черно коте и малка мишчица сива,
с малко жълто куче и малка червена кола,
и с истинско малко драконче с ципести крила.

Малкото черно котенце се казваше Инк, (1)
а малкото сиво мишле тя наричаше Блинк. (2)
Малкото злобно кученце бе люто като Мастард, (3)
а на страховитото драконче му казваше Кустард. (4)

Драконът имаше големи остри зъби, за разлика от крема,
шипове на гърба и люспи по корема,
уста като камина и нос като комин, както всички хали,
а вместо нокти на пръстите - стоманени кинжали.

Белинда беше смела колкото мечетата в пълния й кош.
Инк и Блинк преследваха лъвове по стълбището ден и
                                                                                    нощ.
Мастард бе по-смел от тигър - невиждана гледка,
но Кустард плачеше за хубава и безопасна клетка.

Белинда го гъделичкаше много жестоко и без интервал,
а Инк, Блинк и Мастард грубо го наричаха Пърсивал.
В малката червена кола от смях до сълзи всеки бе разплакан
от наистина истински страхливия дракон.

Белинда се кискаше и тресеше къщата с много децибели.
А Блинк ругаеше всеки, който се смее на мишките сиви
                                                                        и на мишките бели.
Инк и Мастард за възрастта му грубо поискаха сметка,
когато Кустард плачеше за хубава и безопасна клетка.

Изведнъж, изведнъж те чуха страшен звук и шум.
Мастард изръмжа и всеки се огледа със едно на ум.
Мяу! изплака Инк. Ооох, извика Белинда, уплашена
                                                                                до смърт,
защото видя пират, който се катереше по отсрещния рът.

В двете си ръце държеше два пищова
със зъби стиснал сабя, блестяща като нова.
Брадата му бе черна и със дървен крак.
Личеше отдалече - пиратът не беше добряк.

Помощ! Помощ! Викаше Белинда. Пребеледняла бе тя.
Мастрад избяга уплашен, скри се и дълго скимтя.
От страх към мазето Инк направи много хитра чупка.
А пък мишлето Блинк бързо се свря в своята дупка.

Но Кустард бързо скочи с ръмжене на машина,
удари с опашката си като с вериги и шина,
с дрънчене заудря и като дрозд върху червей той се нахвърли
върху пирата с удари яростни, жестоки и върли…

При вида на дракона, пиратът зяпна още по-хром,
и от джобното си павурче удари две-три глътки ром.
Изстреля два куршума, но не улучи от страх и без хъс.
И Кустард го излапа веднага къс по къс.

Белинда го прегърна, заблиза го Мастард.
Никой не тъжеше за жертвата на своя смел бодигард.
Инк и Блинк се върнаха с грейнали очи и подадоха лапа
на Дракона безсрашен, който пирата излапа.

Първи се изказа Мастард, мъничкото кутре,
то щяло да бъде по-смело, но се объркало и мислело
                                                                                     за утре.
Изказа се и Инк, говори и Блинк:
Щяхме да да бъдем три пъти по-смели и твърди като
                                                                        от чугун и цинк.
А Кустард само каза: Съгласен съм, не съм супермен
и всички сте много повече по-смели от мен…

Белинда все още живее в къщичката, бяла и красива,
заедно с малкото черно котенце и малката мишка сива,
с малкото жълто кученце и малката червена кола
и с наистина малкия дракон със ципести крила.

Белинда е смела като мечетата от пълния й кош,
а Инк и Блинк преследват лъвове по стълбището ден и
                                                                                        нощ.
Мастард е смел и като разярен тигър все още е сербез,
но Кустард продължава да плаче за хубав и безопасен
                                                                                       кафез.

——————————-

1.Инк - Мастило.
2.Блинк - Мига.
3.Мастард - Горчица.
4.Кустард - Яйчен крем.


ЖЕНА, КОЯТО МИСЛИ, ЧЕ Е НА 30

Миранда с неохота се събужда.
Мрази всеки слънчев лъч.
И пристъпва с крачка чужда
към огледалото със жлъч.

Миранда в очите на Миранда
е стара, посивяла, мръсна дори.
Снощи - на 29. Сега по команда
е станала вече на 10х3.

Като утринна звезда - бледа и стара,
като сияние на здрач вече била.
Преследвана от календара,
Миранда е с подрязани крила.

Глупаво момиче, момиче от сребро,
не се взирай с поглед свиреп.
Времето е хубаво и добро.
И обожавано, както обожаваха теб.

Времето е безвремие за пролетта,
а за хората - календар.
Какво е година или 30 лета
за прекрасното и жената със чар?

О, нощта няма да те види отново на 3х10,
но под крилото й се приюти.
Кажи, Миранда, кои години ще ти харесат
и колко е възрастна пролетта? И ти?


ТАРГИНГТЪН, ДА БЕШЕ ЖИВ СЕГА

О, юношество, о, младост,
тръпна от високия ти градус,
когато силното и пъргаво тяло
не беше за това сборище овехтяло.
Обут в мокасини и на крака на моменти,
събираш нектар и смешни документи,
и щом: „Къде отиваш?” бръмчат ти старчоци,
отговаряш: “Навън!” с прибежки и подскоци,
и подминаваш родителите си като малки гари,
затънали в дългове за дъвки и за цигари.

Ти си самонадеян във всичко и ето:
предпочиташ сладоледа пред бонфилето;
не пиеш мляко, еликсир са автомобилите,
обеците сякаш са ти на света най-милите,
на тенискорта си с начервени устни,
а с джинси и шорти вечерите са още по-вкусни.

Винаги скришом шептите си по двойки
в кой младеж сте влюбени и той в кои девойки.
Всеки ден с колата - твоят еликсир.
Връщаш я без тасове или пък на буксир,
защото приятелите враждебно тутакси
ще те одумват, че си пеша или пък с такси.

Приятели! Идват, заминават… Светлина и мрак.
Днес приятел пръв е. Утре - пръв е враг,
защото си неопитен и още не си патил,
и не различаваш дърдоркото от верния приятел.
И от среднощни тайни, разхвърляни по плажа,
през деня разбираш, че бил си сдал багажа.

Разхвърляни! Всичко е загубено и по зла чест
нищо не е намерено от онази нощ до днес.
Боже, пуловер и ракета как може и двете
да ги захвърлиш направо в сеното при конете;
чантичката - в нощната аптека, фотоапаратите - под дъжда…
И търпението на татко разяжда го ръжда.

О, стига съм придирял заядливо и така, и вака,
ще изплюя песъчинките, но ще изям спанака;
как биеше сърцето ми в онова лудо време
всеки път, когато тя се реши и да ме приеме…
И затова искам да видя и детето ти, мое дете,
като мен и ти да видиш как ще порасте.