КЪДЕТО МЛАДОСТТА ТЕ ИЗОСТАВИ
превод: Александър Миланов
КЪДЕТО МЛАДОСТТА ТЕ ИЗОСТАВИ
Където младостта те изостави,
лежиш ти на трева като възглаве.
Във сянка на огромен облак плаваш,
в преходността се излежаваш.
Мелодии по електрическите жици:
тук ластовици, там пък гургулици.
Ти им пригласяш, тананикаш смътно.
Хлапе си пак. Хлапе. Безсмъртно!
БИСЕР
Била си ме,
но с цъфтяща клонка!
Плакал съм пред теб,
но с бисер само:
с оня свят
не ми изменяй, мамо,
ще се строполя до теб
от болка!
ЗЕМЯ - САВАН
От гроб до гроб пристъпвам призрачно на пръсти,
искря и шумоля посред гора от кръстове.
Не осветявам с пламък от свещичка аз,
а стискам клонка цъфнала от шипков храст.
Тъй властно шепнат скелетите в тишината,
че им повтаря дълго моят глас словата.
Сирако на звезди, Човеко, слушай: дириш
предците, а дори баща си не намираш.
Сърце ли бие или гробището тъй кънти?
Море народ след твоя Праотец се народи!
Унгарец си, защото е поляк полякът,
монголецът - монголец, финът - фин.
Морето те зове, вълните му те чакат
да те пречистят в пламъците на простора син!
СМЪРТ КРАСИВА, ЧУДОДЕЙНО ТЛЕНИЕ
Плашат ни с потайността звездите:
ами ако са кръжащи крипти?
На земята, с гибел застрашена,
мисълта ми все е омрачнена.
Само клон изсъхнал да погледна,
и по мен пробягва тръпка ледна.
Смърт красива, чудодейно тление:
що ли не ми носиш утешение?
АПОЛИНЕР
Пиши за онова, КОЕТО ГО НЯМА!
Защото МОЖЕ ДА ГО ИМА, МОЖЕ!
Научил ме е на това ХАМУТА:
КОЕТО ГО ИМА е обич по принуда.
То с минзухарите си наблюдава
и с кръглото небе се втренчва в мене:
- Дали съм прав, французино?!
Кимва ми и свежда Аполинер
на черепа си желязната лента.
ПРОСТО ЖИВЯХ
И днес не правих нищо:
живях със стиховете.
Те само носят радост
и болка
на сърцето.
Стихът не се измисля,
на живо се живее.
Затуй е свято слово
и грее,
грее,
грее.
КАРТИНА НА ЕПОХАТА
Пегас, опасен
и равана,
и галопа е:
навсякъде
срещу гръдта ти -
копие!
ПЕСЕН, ОБИЧ МОЯ!
И на дърво
със клони в небесата:
гнездо да свиеш,
лешояди пак
ще те докопат,
Песен,
Обич моя.