Иван Недков Нивянин (псевдоним на Иван Недков Върбанчов; партизански имена: Сергей Нивянин и Сергей Жаров), български поет и революционер, е роден на 26.12. 1919 г. в село Джурилово (дн. Нивянин), Врачанско в бедно семейство. Завършва прогимназия в родното си село, гиманзия във Враца, откъдето е изключен в 7 клас, завършва в Бяла Слатина (1938). Член на РМС от 1937 г. Сътрудничи на сп. „Българска реч” и „Ученически подем” със стихове. Още като ученик се проявява като агитатор и масовик. От 1939 г. е студент в Търговската академия във Варна, където е председател на дружество „Стопанска мисъл” и редактор на вестника му. Участва в ръководството на читалище „Христо Ботев” и поддържа връзки с Окръжния комитет на партията. Пише и разпространява партийни позиви, събира помощи за политически затворници, организира нелегални събрания, разпространява забранения в. „Работническо дело”. От 1940 г. е редактор и член на редакционната колегия на в. „Завой”, а от 1941 г. - на в. „Литературни новини”. Напуска Варна и се записва в Свободния университет в София, където продължава организационната си дейност и е уредник на читалищната страница на в. „Заря”. Преминава в нелегалност през 1943 г., ятак и куриер на ЦК за връзка с Окръжния комитет на партията във Враца. Участва в редактирането на нелегалния в. „Отечествен зов”. От декември 1943 г. е партизанин, помощник-комисар на ІІІ чета и член на агитпропа на щаба на отряд „Гаврил Генов”. На 28.05. 1944 г. е тежко ранен при завземането на с. Соколаре. Умира в партизанска землянка на 29.05. 1944 г. в местността „Усоето” в околностите на село Буковец, Врачанско. Книги: „Първа пролет. Стихотворения” (1955), „Биографичен очерк и избрани стихотворения” 91958), „Избрани стихотворения” (1960).

Публикации:

Поезия:

УТРО/ брой 42 юли 2012

ПОКОЛЕНИЕ/ брой 52 юни 2013

ОБИЧ/ брой 79 декември 2015

За Иван Нивянин:

“СЕЛЯШКИ СИН, В ДИМЯЩИТЕ БРАЗДИ ОТРАСЪЛ…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 31 юли 2011

НА ИВАН НИВЯНИН/ автор: Анастас Стоянов/ брой 105 април 2018