НА ИВАН НИВЯНИН

Анастас Стоянов

НА ИВАН НИВЯНИН

Ще съумеем ний, ще съумеем…

И дълго подир тебе ще живеем,
по дни ще те надминем и по стих.
И сигурно все някак ще успеем
живот да уредим - спокоен, тих.
Надяваме се, че ще съумеем!

Назад се дни не връщат, нито спират…

А ако нявга сметка ни подирят,
ний ловко укора ще отстраним:
понеже мъртвите не протестират -
от подвига ти ще си присвоим.
Нали се дни не връщат, нито спират!

Едно-едничко само ни вълнува…

Дано наистина не съществува
отвъден свят, макар невидим, ням:
и мъртво, пак сърце ще се страхува
отново да те срещне - даже там.
Това е то, което ни вълнува!

1986