ОБИЧ
ОБИЧ
Обичам полята просторни,
класилите буйни жита,
шумът на далечни мотори,
с които лети младостта.
Обичам седенките шумни,
красивите свежи моми
и техните погледи умни,
в които победа блести.
Обичам работника силен -
борец за свободен живот,
със вяра стоманна окрилян
и с чиста народна любов.
Обичам селяците прости,
които земята орат,
а ходят и голи, и боси,
и няма какво да ядат.
Обичам аз тяхната дързост
и техния поглед суров,
във който избухва набързо
омраза след силна любов.
Обичам народа, обичам
и нашата родна земя!
Аз клетва за вярност изричам:
за тях да се бия с врага!
В ГОРАТА
С корените ще се храня,
със трева ще се покривам,
но ще пея из Балкана,
враговете ще избивам!
Няма да се дам отчаян.
И глава не ще превия.
Аз за пролетта мечтая -
от лъчите й да пия!
За да стана много силен,
никой да не ме догонва.
Планината ме закриля,
дъжд небето не проронва!
Балкана, 1944 г.
ЗА БЪДЕЩЕТО
Слънцето ни все така ще свети
и все тъй ще падат дъждове:
но тогава нашите поети
тъй не ще да пишат стихове.
Че живота все ще изпреваря,
мисълта след него ще върви:
ех, поети, бъдещи другари,
приемете поздрав боеви.
Весело живота ще се плиска,
в свобода народът ще строи;
на врага отново ще се иска
мирния ни труд да потъмни.
Но у нас тогава пак ще има
воля димитровска да го спрем
и на никого в света любими
свободата си не ще дадем.
Затова, съвременни поети,
дайте да творим за тия дни -
слънцето във тях все тъй ще свети,
но животът ще се измени.
Зарад него трябва да работим,
новото да виждаме напред;
темповете бурни на живота -
да надгонва всеки наш поет!
