УТРО
УТРО
Утрото е светлоструйно и прекрасно,
утрото изприда сребърни одежди.
Ние с тебе из нивята бързо крачим
пълни със възторг и пролетни надежди.
Где е оня ден и жаждан, и очакван,
в който всички ние днеска се кълнеме?
Питам те, другарю, тръпнещ във очакване,
радва ли те тебе днеска чернозема?
Нивите се мощно люшкат на талази,
нивите тържествено ни поздравляват.
Вярвай, брат, че тука ще изгрее празникът,
който с крепка вяра дните ни дарява.
Трудов кър! За волност пее чучулига,
утрото целува жълти слънчогледи.
Зная: с тебе има много нещо да постигнем -
мирни дни, задружен труд, любов, победа!
1939 г.
СЕЛСКИ СИН
Градът не ме посрещна с нежна, топла радост.
Градът не ме дари със пламнали копнежи.
Останах сам, останах сам сега да страдам
и да жадувам утринната селска свежест.
Едно момиче в улиците градски срещнах,
/но то, уви, сега от мен е тъй далече!/.
Аз знам, че ме обичаше. С очи горящи
ме чакаше да ида аз при него вечер.
Но утрото на моя ден бе помрачено,
притисна скръб душата ми - ранена птичка.
Не бе отсъдено в града да имам обич -
и аз затуй погребах със жестокост всичко.
Макар градът да е гробар и страшен хищник,
макар и хората му да са чужди и студени -
сърцето ми е чисто и се къпе във въздишки
по участта на мойте братя уморени.
Селяшки син, в димящите бразди отрасъл,
влече ме някаква магическа стихия
към село, где за първи път усетих радост
и пих от кърската бунтовнишка ракия.
Нали съм син на трудовия кър просторен,
затуй съм горд и смел и пълен със копнежи,
затуй се връщам пак при мойте бедни хора
и с тях във бран с кръвта си път ще набележим!
1939 г.
ВЕЧЕР
В такава хищна, звездна вечер
врагът ще стреля стръвно в мен;
ще лайне куче надалече
и аз ще бъда повален.
За мен другарите ще страдат,
ще ме накичат със венци;
на почет ще стои отряда -
ще бдят един след друг бойци.
Самичка мама ще узнае,
сиротна в бедната ни къща -
на сън вретено ще мотае
и нишката му ще се скъса.
Тя в тоя миг ще се събуди
и вече няма да заспи:
тъй цял живот ще бъде будна -
за мен ще плаче и скърби.
В такава хищна звездна вечер
врагът ще стреля стръвно в мен;
ще лайне куче надалече
и аз ще бъда труп вдървен.
Ще минат дни - в строеж огромен
народът ни ще е зает;
но той за мен ще пази спомен,
за мен - героя, млад поет!
Балкана, 1944 г.
