ПОКОЛЕНИЕ
ПОКОЛЕНИЕ
Родихме се, когато бран помете
през черни нощи нашите бащи,
когато есенен бунтовен ветър
бушуваше над степи и стъгди.
О, детски дни на закъсняла пролет,
затихнали във сивото назад,
днес младостта лети със орлов полет
през ниви, през юзини, през тегла.
Една ли черна песен е изпета
от разболени майчини сърца,
над люлките, в мансарди и полета,
над живите оплакани деца?
О, черен и прокълнат недоимък,
безмилостно прояждаш наште дни,
но знай - в сражението ще загинеш,
в победите на младите орли.
Една съзната воля ни владее -
не хленчиме пред падналите днес.
Размирницата нощ безследно тлее
във тръпките на скрит смълчан протест.
ПИСМО
Дали ще бъде трайна обичта,
която блика ни в сърцата,
че ний сме два различни свята,
че нас пространство ни дели сега.
Ти там в разгулния модерен град
танцуваш лудо, неуморно,
а аз сред селяните морни
живея беден в бедна простота.
Очаквах пролетно писмо от теб,
пропито с тръпнещи въздишки,
затуй да хленча е излишно,
а, млад нивянин, боря се за хлеб.
Дали ще бъде трайна обичта -
това не мога да ти кажа,
аз знам: не ще да се тревожа,
когато ти потъпча любовта.
МЛАДЕЖ
Оплакана родна земя
и черни народни кахъри!
Животът - разбойник настървен,
законно надига глава.
Когато пораснах войник
на двайсет младежки години,
настръхнали знойни беди
прояждат гърдите невинни.
А погледа - бодър и бистър,
разбива животът суров;
земята ни плодна край Искър
налива в зърната любов.
Ще паднат разбити надежди
по урви, поляни, гори…
За хиляди слънчеви дни
с героите в бой се нареждам!
