Влад Ривлин

превод: Георги Ангелов

Бащата както винаги се върна късно вечерта.
Обикновено с идването му къщата се оживяваше. Така, във всеки случай, се струваше на сина му.
Дори светлината в стаята ставаше по-ярка от обикновено.
Но особено се оживяваше майката.
Погледът й веднага ставаше по-топъл, усмивката - също, готвеше вечерята и после, по стар съветски обичай, всички заедно дълго седяха в кухнята, пиеха чай и говореха едновременно за всичко и за нищо.
Бащата работеше тежка работа, но спомняйки си за дома, всеки път намираше сили за нея.
Майката и синът винаги се стараеха, доколкото могат, да направят по-приятни нелеките му делници.
Но този път всичко беше различно.
Бащата влезе вкъщи с тежка походка, с потъмняло лице, каза тихо нещо на майката и тежко се отпусна на дивана в салона.
Възцари се напрегната тишина и тогава синът разбра: баща му е уволнен. Той се досети, че именно това е казал баща му на майка му.
И живо си представи как се е случило. Собственикът е съобщил на баща му за уволнението, опитвайки се да наподоби дружелюбност. Възможно е да е сложил ръка на рамото му и да го е нарекъл фамилиарно по име.
А може би го е поканил в кабинета си, предложил му е кафе и през цялото време е продължил да пуши.
Вероятно е казал на баща му колко е тежко за него да загуби толкова ценен работник, но положението му е такова, че си е сложил главата в торбата и че баща му трябва да го разбере.
После е извадил приготвеният от по-рано подарък, или чек за 300, а може би дори за 500 шекела, за да бъде всичко трогателно и красиво.
А баща му е стоял пред него объркан, безсилен да каже каквото и да е и работодателят, виждайки смущението му навярно пак доверително го е погледнал в очите и задушевно му е казал : “Михаиле, разбираш ли ме?”
А може би всички тези реверанси не ги е имало и Шломо изобщо не е говорил с него, а само е наредил на секритутката си да предаде на баща му писмо, известяващо адресата за края на работата му и завършващо с издевателско пожелание за успех.
Той, кой знае защо, се мислеше за по-умен от всички, този ловък пришълец от Мароко.
Не блестял никога нито с ум, нито с образование, той беше достатъчно дързък и не се боеше да се залавя за всичко подред.
Така той стана строителен предприемач и бързо забогатя отначало чрез евтиния труд на арабите, които наемаше за най-тежките работи, а после продължи стремително да богатее и дебелее вече за сметка на “руснаците”.
При това презираше и едните и другите, но особено - “руснаците”, с които се подиграваше.
Той скриваше, както му се струваше - изкусно, зад престорена дружелюбност, презрението и насмешливостта си, но очите му честно показваха отношението му към събеседника.
Действително, кои освен пълни кретени можеха да дойдат в тази дупка, за да работят за Шломо от Мароко, да търпят унижения и нужда само, за да платят навреме на банката луди лихви за стар апартамент?!
На първо време след пристигането си бащата и майката работеха по 12 часа на ден в оранжерии при 50 градусова жега, получавайки по 50 шекела дневно.
После миеха съдове в ресторант, работеха по 10 часа на ден, като получаваха по 5 шекела на час.
А после майката си намери работа в магазин и макар че й се налагаше да стои права по 10-12 часа, това беше малко по-добре от оранжериите.
Момчето помнеше всичко това. Помнеше и как купуваха изрезки от колбаси и кашкавал, защото бяха по-евтини от обикновените колбаси и кашкавал. И как продавачите - “руснаци”, теглейки им изрезки, отвръщаха поглед.
Но веднъж на баща му провървя невероятно. Той, както е прието да се казва при руснаците, се устрои по специалността. По-просто казано, взе го при себе си Шломо - строителен предприемач, който, ако се съди по IQ-то и по “изисканите” му маниери, имаше три завършени класа в мароканско училище.
Шломо, благодарение на връзките си в армията, спечелил договор за строителство на нов участък от път и му трябваше умен технически ръководител, който да реализира проекта.
Когато бащата го взеха на работа, той беше невероятно щастлив. Впрочем, радваха се всички, защото заедно с работата се появяваше и надежда за по-добър живот.
Дори отпразнуваха събитието вкъщи.
Но скоро бащата започна да забелязва и тъмната страна на новото си положение.
Началникът му беше стар полски евреин.
Повече от всичко старецът обичаше да изпраща баща му насам-натам, макар че бащата беше в Съюза началник на голям проект в научноизследователски институт, докато не го закриха, а старецът беше научил всичко от немски инженери, пристигнали в Израел след войната.
Той много се гордееше, че се е оказал “по-умен”, както казваше, от тези “професори”. Думата “професор” произнасяше като ругатня.
“Дойдох по-рано от тях и докато те се ориентираха кое как е, казах на собственика, че съм бил инженер в Полша. Той ме сложи за главен над “йеким”" - смееше се старецът.
После, както разказваше, научил от глупавите “йеким” (прозвище на пришълците от Германия, на развален немски означаващо “сако”) всички премъдрости на строителните работи.
Сега беше началник на проекта. Старецът ненавиждаше”руснаците” с люта ненавист, макар че по време на войната беше избягал от немците именно в Русия.
Този старец винаги се обръщаше към баща му пренебрежително, всячески се стараеше да го унижи и в буквалния смисъл на думата не му даваше да диша. Разказваше отвратителни анекдоти за “руснаците” и за уж любовните си похождения с “руските стерви”, които за 100 шекела били готови не само да чистят огромната му къща, но и да изпълняват всичките му прищевки… Бащата скърцаше със зъби, сдържаше се и се прибираше у дома измъчен, като болен.
Синът чуваше как вечер той разказва на майка му за злобния, завистлив старец.
И гледайки баща си, синът си мислеше в тези минути, че ако стареца тогава го бяха убили немците, баща му сега нямаше да се мъчи.
Бащата дълго търпя, но веднъж все пак не издържа.
Когато старецът за пореден път започнал да разказва на баща му за любовните си похождения, той не издържал и презрително му подхвърлил: “Поради пълнотата Ви (Той към всички се обръщал на “Вие”), членът Ви сигурно отдавна е безработен”.
Старецът позеленял от злоба. На работниците-араби, присъстващи на сцената, дори им се сторило, че ще получи инфаркт.
Те отначало не скривали враждебността си към бащата, но след тази сцена го гледали с уважение.
Наистина, не за дълго.
За стареца всичко се разминало, но бащата бил уволнен същия ден.
После той разказваше, че когато го уволнили, секритутката на боса със смугла, лисича муцунка, с тайно злорадство и лицемерно съпричастие, се заинтересувала: “Как ще живееш сега?”
- Ще живеем - няма да умрем - на руски й отговорил баща му, а когато очите й изненадано се окръглили, й пожелал на иврит всичко най-добро през новата година.
Смуглата лисича муцунка още по-силно се изопнала, но баща му вече тръгнал, без да се обръща, към изхода.
Сега той седеше на дивана в салона, уморено легнал по гръб, а до него - майката с угрижено лице и тревожни очи.
На момчето беше тъжно за баща му и едва не се разплака от обида и злост.
Като всеки човек, когото много са обидили, но който няма достатъчно сили, за да отмъсти, то се зае да строи фантастични планове за отмъщение.
Изведнъж ясно си представи, че всичко по някакъв непонятен начин се е променило и сега собственик е то, а онези, които са уволнили баща му, работят за него.
На бившия бос на баща си то възложи да изнася строителните отпадък, а стареца, издевателстващ над него, направи метач.
В този миг баща му се раздвижи.
-Знаеш ли - обърна се той към жена си - Всичко си има своите плюсове и минуси. Сега няма всеки ден да гледам мутрите им. Нищо, ще преживеем някак. В края на краищата засега ще има парична помощ. А после ще видим. Все ще си намеря някаква работа.
Майката кимна с усмивка.
Баща му изрече последните думи бодро, а синът реши, че когато порасне, непременно ще им даде да разберат на всички тях.

1993