2011 година -  300 г. от рождението на Михаил Ломоносов

Мария Логинова

превод: Литературен свят

Първият руски учен-енциклопедист Михаил Ломоносов е роден на 19.11. (по стар стил - 8.11) 1711 г. до село Холмогори, Архангелска губерния в семейството на селянина -поморец Василий Дорофеевич Ломоносов, занимаващ се с риболовство със собствени морски съдове. 

Майката на Ломоносов, починала много рано, била дъщеря на дякон. Втората от двете мащехи на Ломоносов била «зла и завистлива». Сведенията за първите години от живота на Ломоносов са крайно оскъдни. Най-добрите моменти от детството му били пътуванията с баща му в морето. Майката на Ломоносов го научила да чете. «Вратите на учеността» за него станали попадналите му отнякъде книги: «Граматика» на Смотрицки, «Аритметика» на Магницки, «Стихотворен Псалтир» на Симеон Полоцки. 

Пеш към столицата 

Ломоносов заминал за Москва през декември 1730 г. със знанието на баща си, който обаче явно го пуснал само за кратко, защото после бил считан «за избягал». Представяйки се за син на дворянин, през януари 1731 г. той постъпил в Московската Славяно-гръко-латинска академия при Заиконоспаския манастир. Прекарал там около пет години. Учил латински език, запознал се с тогавашната наука. През 1735 г. като един от най-отличилите се ученици Ломоносов бил изпратен в Петербург в Академичния университет. През 1736 г. трима от най-способните ученици, сред които и Ломоносов, били изпратени в Академията на науките в Германия за обучение по математика, физика, философия, химия и металургия. 

В чужбина Ломоносов бил пет години: около три години в Марбург, около година във Фрайберг, около година прекарал в премествания, бил и в Холандия. Оженил се през 1740 г. в Марбург за Елисавета-Христина Цилх, дъщеря на хазяйката му. Семейният живот на Ломоносов, както изглежда, бил много спокоен. От децата му останала само дъщеря му Елена, омъжила се по-късно за Алексей Константинов, домашен библиотекар на императрица Екатерина II. Нейното потомство, както и потомството на сестрите на Ломоносов, и досега живеят в Архангелска губерния. 

През юни 1741 г. (по други сведения -  януари 1742 г.) Ломоносов се върнал в Русия и бил назначен в Академията за преподавател по физика, а през август 1745 г. станал първият руснак, избран на длъжността професор (академик) по химия. През 1745 г. той моли за разрешение да чете публични лекции на руски, а през 1746 г. - да бъдат събрани студенти от семинарията, за увеличаване на преводните книги, за практическото приложение на естествените науки. Същевременно се занимава с физика и химия, публикува на латински научни трактати. 

В 1748 г. при Академията се създават Исторически департамент и Историческо събрание, по време на заседанията на което Ломоносов скоро започва борба с Милер, обвинявайки го в преднамерено принизяване на руския народ. (Милер, който, впрочем, даже не можел да говори на руски, активно се съпротивявал на появата на руска научна школа, към което яростно се стремял Ломоносов). В същата година за Ломоносов била построена първата в Русия химическа научноизследователска лаборатория. През 1749 г. на тържествено събрание на Академията на науките Ломоносов произнесъл «Похвално слово за императрица Елисавета Петровна», преминало с голям успех, и започнал да се ползва с голямо внимание от Двора. Той се сближава с любимеца на Елисавета Ив. Шувалов, което му създава много завистници, начело на които е съветникът на академичната канцелария Шумахер. 

Отстоявал правото на образование за низшето съсловие

През 1753 г. с помощта на Шувалов Ломоносов успява да получи привилегия за създаването на фабрика за мозайка и бисери и 211 души със земя в Копорска околия. През 1755 г. под влияние на Ломоносов се открива Московския университет. През 1756 г.  отстоява правото на образование на низшето руско съсловие в гимназии и университет. През 1758 г.  му било възложено «наблюдението» на Географския департамент, Историческото събрание, университета и Академическата гимназия при АН. Основна задача на Географския департамент била съставянето на «Руски атлас». През 1759 г. е зает с организирането на гимназии, пак отстоявайки правото на правото на образование на низшите съсловия. 

През 1763 г. е избран за член на Руската Академия за художество. В 1764 г. под влияние на негово съчинение се екипира експедиция в Сибир. В края на живота си Ломоносов бил избран за почетен член на Стокхолмската (1760) и Болонската (1764) академии на науките. През пролетта на  1765 г. Ломоносов се простудил. Починал на 15 април (по стар стил - 4 април) 1765 г. 

Малко преди смъртта му го посетила императрица Екатерина. Погребан е в Лазаревското гробище на Александро-Невската лавра в Петербург. 

Безценно наследство 

Сред трудовете на Ломоносов са произведения по филология, история, химия, физика (по изследване на атмосферното електричество), астрономия (открил атмосферата на Венера на 26 май 1761 г.), геофизика (изследвания на земното привличане), геология и минералогия (доказал органичния произход на почвата, торфа, каменните въглища, нефта, кехлибара), разработки по технология за получаване на цветно стъкло (сред мозаечните му творби са портрет на Петър I, монументалната мозайка «Полтавската битка»). 

Сред научните му трудове са  «Писмо за правилата на руското стихотворство», «Размисли за причината за топлината и студа» (1744), «За земните слоеве» (публикувана в 1763 г.), «Руска граматика» (публикувана в 1757 г., първата научна граматика на руския език), «За произхода на светлината, нова теория за цветовете» (1756), «За раждането на металите от земните трусове» (1757), «Предисловие за ползата от църковни книги на руски език» (1758), «Разсъждения за голямата точност на морския път» (1759), «Кратък руски летописец с родословие» (1760, списък на най-важните събития до епохата на Петър I включително),  «За съхраняването и размножаването на руския народ» (1761, трактат), «Първи основи на металургията или рудното дело» (1763, ръководството било издадено в огромен за времето тираж - 1225 броя), «За въздушните явления, извършвани от електрическа сила» (1763), «Древна руска история от началото на руския народ до кончината на великия княз Ярослав Първи, или до 1054 година» (публикувана през 1766 г.). 

Литературното наследство на Ломоносов включва послания, идилии, епиграми, оди, поеми, трагедии: «Превземането на Хотин» (ода, публикувана в 1751 г.), «Ода за тържествения празник по повод раждането на император Йоан III» и «Първите трофеи на Негово Величество Йоан III след преславната му победа над шведите » (1741, и двете оди са библиографска рядкост, постига ги обща участ - изтребление на всичко, което се отнася за времето на император Йоан Антонович), «Вечерни размисли за Божието величие при великото северно сияние» (1743, ода), «Сутрешен размисъл за Божието величие» (1743, ода), «Тамира и Селим» (1750, трагедия), «Демофонт» (1752, трагедия), «За ползата от стъклото» (1753, стихотворение), «Химн за брадата» (1757, сатира), «Петър Велики» (1760, поема, незавършена). 

(с незначителни съкращения)

http://patriot-pomor.ru/ 2011