Влад Ривлин

превод: Литературен свят

В е-списание „Литературен свят” прочетох преводите на Тофик Зияд на български. Самира Душева е свършила добре и отговорно работата си - досега стиховете на Зияд почти не са превеждани на други езици. Малко на иврит, малко на английски и толкова. Сега се появяват и на български. Считам това за сериозно постижение. Време е да се преведат и на руски.

Към биографията му бих добавил следното: Тофик Зияд е не просто обществен деятел и поет. Той е цяла епоха в историята на борбата за граждански права и социална справедливост в Палестина.

Тофик Зияд беше и остава за комунистите от Палестина символ на благородството и безкомпромисността в делото по отстояването на интересите на трудещите се и всички угнетени. Онези, които са го познавали, си спомнят преди всичко неговата кристална честност и скромност.

Роден лидер и оратор, той е можел при желание да има много по-голямо политическо влияние и свързаните с него лични блага. Но вместо това Тофик Зияд е бил до последния си ден безкомпромисен борец както срещу ционизма, така и срещу арабския национализъм.

Той никога не предприе съглашателство с противниците си, ръководейки се само от един принцип - истината. Враговете не само го заплашват, но и неведнъж извършват покушения срещу него и близките му. Но никой и нищо не можеше да изплаши този наистина народен трибун.

В продължение на много години Тофик Зияд беше лидер на израелската компартия и бидейки не една година член на израелския парламент, живееше като обикновен работник, давайки цялата си заплатата на парламентарист в партийната каса.

За Тофик Зияд това е било норма - израелските комунисти, много от които минали през огъня на Втората Световна война, търсели какво да дадат на своята партия,  на своята Родина, а не какво да вземат от нея.

Той беше сигурен щит срещу съглашатели и кариеристи в партийните редици… Уви, с него си отиде цяла епоха, епоха, когато социалната справедливост, интересите на трудещите се и основаният на това мир между народите не беше просто лозунг.

Хората му вярваха и затова вървяха след Зияд. А той никога не ги излъга.