ВЕЧЕР В ПОДМОСКОВИЕТО
превод: Дафинка Станева
ВЕЧЕР В ПОДМОСКОВИЕТО
Утихна вятърът. Едва трептят
дървета с върховете си сребристи.
А в тишината под прозорците жужат
натрапчиво коли лъчисти.
До гълъбарника пак кани се сега
да купонясва волно мъжка тройка.
Жените наблюдават я с тъга,
превърнала се в ежедневна болка.
Излитат гълъбите от пиянски вик,
крилете им завързал е сумракът.
И двойка гълъби във ужас тих
на покрива без сили каца плахо.
Гуляе златната младеж в нелеп разкош,
достойна тя за бащиния пример.
Звъни стъкло. Заканват се със нож
и ругатните нервите ти сриват.
Денят угасва. Изживян, убит?
Кого вълнуват глупави въпроси?…
И късче слънце през панелен щит
се червенее - огън папиросен.
ПИР НА ГРОБОВЕТЕ
Мчатся бесы рой за роем…
А.С.Пушкин
Пир на гробовете.Гости
вихрят танц с нечисти сили.
Стенат праведните кости
в осквернените могили.
Живи, бдете днес за кръста,
вият бесовете стръвни!
Към спасението пътя
буря го засипа с тръни.
Данко и Христос ги няма,
нито мълния проблясва.
Само кръстът тук припламва -
лунен лъч в иконостаса.
Сред забвението стинат
хората. Навред е тъмно.
В сън кошмарен ти, Родино,
мяташ се, преди да съмне.
ЗАСИПКИ*
На горния Дон има мил обичай,
той ражда тъй щедро усмивки.
По всичките улици в нашия край
празнуваме ние засипки.
Във юнския радостно ширнал се ден
прости всеки грях на съседа.
И сянка на злото прогонил, простен,
на обед по братски да седнеш.
От избата щедро мезе и буркан
изваждай, на маса сложи ги.
Вкуси от съседските гъби, таран,
стопаните с тост почети ги.
Обидата тъмна с шега забрави,
да грейне добро - да засвети.
И пий като вино и лек гласовит
тез песни, от всички запети.
На празници много аз сложил бих край,
за нас - исторически дрипи.
Но за целия свят бих въвел обичай:
на маса да прави засипки.
——————————
*Засипки - обичай, подобен на българския обичай “Прошки”, когато се прощават обидите между близки и съседи; засипване на злото в душите.
ОЧАКВАНЕ
Изминават час след час,
с дух безкрилен те очаквам.
И - разочарован - аз
давя мъката си в мрака.
Телефонът верен мой
е безропотен свидетел.
Жалко, не разбира той -
креп разлъката изплете.
Тъмна нощ е, без луна.
Стъпва дъжд на меки лапи.
Със самотна светлина
буден фар е мойта лампа.
СМЪРТ И БЕЗСМЪРТИЕ
„Я млъквай, куче!” -
изкрещя Степан,
завързан за дръвника от палача,
чул
как срамотно падна Фрол,
род осквернил с продажна реч и плачещ.*
„Я млъквай, куче!” -
Всеки няма мощ
пътеката безсмъртна да премине.
Фрол рухна, предпочете той
покорството -
и разпит вместо гибел.
„Я млъквай, куче!” -
Сили няма веч
за брата роден Стенка да се бори.
На пъна - горд - разцъфна горицвет
и стъпалата кръв обхвана като огън.
Нека главата да стърчи на кол,
по вълчи тялото да ръфат псета разни.
Безславно се помина Разин Фрол -
в билините премина Стенка Разин!
——————————
*Когато започва eкзекуцията на Степан Разин, неговият брат Фрол Разин се уплашил и извикал: “Словото и делото на царя!”Смъртното му наказание било отсрочено с няколко години./Б.а./
КАЗАЧКА
На С.Заградская
От тесто си замесена гъсто -
със казашки характер, снага.
Свила, цигански шалове пъстри
тъй ненужна премяна сега.
Те пред взор полудив ще бледнеят
на високата тръпнеща гръд.
Че такава осанка и поглед
все по-рядко създава светът.
Като теб не слугуват под сянка -
като теб само служат за чест!
Песнопойка, танцьорка, кубанка,
как да скрия страстта си аз днес?
Като някой бездарен ваятел,
поразен от снагата, лика,
аз жадувам греховни обятия -
или казън от твойта ръка!
