Джовани Папини

превод: Огнян Стамболиев

“НАШИЯТ СВЯТ ЩЕ ЗАГИНЕ…”
Едно пророческо интервю на Хърбърт Уелс

145 години от рождението и 65 години от смъртта на именития писател

Хърбърт Уелс ме взе за журналист.
- Роден съм, - веднага започна той, като ми посочи едно кожено кресло, - през 1866 в Броумли, графство Кент. Бях продавач в един магазив, после учих биология. През 1886 основах „Научно ученическо списание”, където поместих и първата си статия, беше за философията на Сократ…
Наложи му се да му обясня кой съм и да го помоля да не ми повтаря своята биография, включена в „Кой кой е?”, която бях прочел предварително.
- Тогава, какво мога да направя за вас?
Хърбърт Дж. Уелс е едър, самоуверен мъж, който прилича повече на управител на чифлик, отколкото на писател. Добре охранен, с кръгло и масивно, румено лице, което сякаш ми казваше: „Картите са на масата. И по-накратко!”
Да, той няма нищо общо с поезията и метафизиката. Останал си е „вечен продавач на новини”. Като млад е продавал шалове и шапки, а сега се занимава с търговия на научни утопии, романи и разкази, разни парадоксално и паранормални истории.
За да го накарам да говори, трябва да му кажа, че съм готов да организирам в Европа анкета за бъдещето на човечеството. Едва когато чува думата „бъдеще”, той се оживява.
- Знаете ли, че - започва Уелс - тази тема е моя и никой в тази страна не е успял да ми я открадне. Английската литература си има своите големи автори. Един национален “бард” - Ръдиард Киплинг, един национален „клоун” Джордж Бърнард Шоу и един национален “пророк” - това съм аз. От ноември 1901, значи откакто публикувах моите „Антицитати”, главното ми занимание е пророчеството. Пророчествата ми, разбира се, са научни - механични, астрономически, биологически, политически, военни, социални. Досега нещо не съм пропуснал. Човешкият ум не може да измисли нещо по-висше. Религията, дори онази, езическата, с нейните оракули, както и останалите древни, като например, юдейската, се базираха върху пророците. Последната цел на науката, както доказаха вече Осуалд и Поанкаре, е да се правят пророчества. Моята слава като пророк е в литературата…
Словото на мистър Уелс бе прекъснато за миг от телефона.
- Колко думи казахте? - извика пророкът.- Добре, за колко дви? Вери уел, шест хиляди думи до двайсет и пети май. Вери уел, гуд бай!
- Стана дума - продължи писателят, облъщайки се този път доста по- приветливо към мен, - за ново пророчество за вестник „Уестминстър газет”. Прочетете го, когато излезе, нали сте вестникар. Мога да споделя сега с вас, че основната идея ми идва предварително и много бързо. Вече съм готов и с тази статия. И така: преди този двайсети век да преполови, човечеството ще преживее една голяма световна война, която ще унищожи значителна част от населението на света. В основата й ще бъдат бойните самолети, бомбите и химическите оръжия. Много градове ще бъдат бомбардирани, ще има огромни разрушения, безброй жертви. Стари културни центрове ще се превърнат в руини и пепелища. Ще пострадат фабрики, заводи, пътища, мостове, ферми. И когато тази страшна и разрушителна война приключи, на планетата ще останат по- малко хора - измъчени, уплашени, гладни същества. Ще загинат интелигентните хора - лекари, инженери, учители… Ще останат повече примитивни хора и те няма да могат да възстановят нашата цивилизация напълно. Много неща ще бъдат безвъзвратно унищожени, изгубени, забравени….
Постепенно запазените инструменти на труда ще бъдат похабени и хората няма да могат да ги възстановят. Оцелелите книги ще бъдат използвани през тежките зими за отопление. Машините ще ръждясат, ще се амортизират… Хората ще тръгнат по горите като диваци, за да търсят храна. За по-малко от петдесет години горда и културна Европа и свръхбогатата и нахална Америка ще бъдат населени от неопримитиви, които ще бъдат далече под равнището на блестящия за нашата цивилизация период от 18 до 20 век. И тъкмо тогава ще започне един нов цикъл - дълъг и уморителен в човешката история… Да, прочетете последния майски брой на „Уестминстър газет”, за да се запознаете с детайлите от тази картина…

Беше покана да си вървя… Едва излязох от стаята и чух как клавишите на пишещата машина затракаха бясно. Беше писателят-фантаст Сър Хърбърт Джордж Уелс, вече започнал да записва своето, засега последно, седемдесет и седмо пророчество…

Лондон, август 1931

На гости у Джордж Бърнард Шоу

“АЗ НЕ СЪМ КЛОУН…”

155 години от рождението му

Старият Шоу ме посрещна доста неприветливо:
- Вие, журналистите, мислите, че съм клоун и се надявате да разсеете скуката си с моите шеги, нали? Ще ви лиша сега от тази илюзия… Англичаните са по принцип лениви. Тези, които ходят на театър, ме считат за палячо. Но аз твърдя,че съм най-сериозният мъж в Обединеното кралство! Както знаете, привърженик съм на философията на Фабиан и на Ибсен. Това доказва, че по натура не съм комик. Във фабианизма, както и в ибсенизма не може да се открие и капчица хумор. Фабиан твърдеше, че можел за две столетия да превърне работниците в дребни буржоа и да ги издигне стъпало по-горе в общественото им положение. Фабианизмът е нещо като хомеопатичен социализъм, докато ибсенизмът е анархистичен мазохизъм. Нито единият, нито другият са весели и приятни, а още по- малко комични. Моята репутация на палячо, на шут е фалшива, както и репутацията на Байрон като поет и на Шекспир като драматург. Не казвам това, за да се сравнявам с тях. Те са много над мен. Както и мнозина не могат да се издигнат до мен.
- И все пак, откъде дойде славата Ви като хуморист?
- Ще Ви обясня: Аз съм ирландец.За повечето хора ние, ирландците, сме или пияници, или клоуни. Или най-обикновени гладници. Тъкмо, за да не умра от глад, аз предпочетох да стана клоун. Знаете ли, че Ирландия е страната, която редовно снабдява Англия със знаменитости: Уйлям Голдсмит, Лорънс Стърн, Шеридън, Бъркли, Суифт, Уелингтън, Томас Мор, Йейтс, Оскар Уайлд, Джеймс Джойс… Да, всички те са ирландци! Без нас, ирландците, Англия никога нямаше да узнае какво е това лилипут или да победи Бонапарт!.. Ако Англия не беше толкова скучна страна, аз сигурно щях да бъде един дребен и зле платен вестникар. Във Франция има поне стотина като Джордж Бърнард Шоу, които са напълно неизвестни. След 1918 година Викторианска Англия умря. Англичаните са готови да се откажат от предразсъдъците си, да станат неморални, скептици или цинични, дори малко фройдисти и болшевики… Моята популярност започна леко да спада - вижда се с просто око. След време, ако не се възвърне пуританизмът, аз ще вляза в някоя антология заедно с Оливър Голдсмит. И това ще бъде моят край! Ща стана нещо като пастор- методист! Но мой съм вече доста стар, за да се науча да лъжа…
- Стар ли? Вие съвсем не сте стар. Вашият дух е като на двайсетгодишен младеж.
- Вашата преценка, макар и прикрита зад този елегантен комплимент, ме радва, млади господине. Но аз имам поне седемдесет мотива, за да не бъда доволен от възрастта си. Единствената алтернатива на живота, все пак е смъртта. За да възпитаме един човек, ни е нужен период от малко повече от… сто години, а за да се радваме на плодовете на това възпитание - около двеста… Какво ме интересува, че били съкратили времето на самолетните полети от Америка до Англия с един час, след като знам, че въпреки този технически прогрес, ще легна в студената земя, под някой камък и никога няма да полетя…
В този момент лицето на Джордж Бърнард Шоу помръкна. Той се замисли. После обърна към мен живите си, блестящи очи:
- Знаете ли някоя тайна, която би помогнала да не умрем? Разбира се, че не знаете! И кой би могъл да я знае? Никой! Ние всички сме осъдени… Не, аз не съм клоун. Аз съм най- сериозният от всички хора. И аз не мога да понеса този глупав фарс, тази гротеска - погребението!
Като каза това, сър Шоу ми обърна гръб в знак, че нашият разговор е приключил.