Сергей Куняев

превод: Георги Ангелов

Във времена на масово помрачение умовете на хората са обхващани от остра жажда по всичко «необикновено», «нестандартно», а ако наричаме нещата с истинските им имена - противоестествено. В такива исторически периоди простото задушевно човешко слово, отново и отново обясняващо хилядолетни истини, бива, като правило, нечуто, невъзприето, неразбрано, то е по-лесно да бъде пренебрегнато, за да услаждаме душата си с временното и разлагащото. Примерите са много, и не за тях става дума сега.
Малката книга на православния публицист Лидия Мешкова «Печал по коренна Русия», излязла наскоро в Москва и издадена със средства на автора в тираж 1000 екземпляра, едва ли ще стане известна на широкия читател. А ще мине известно време и ще я търсят и препрочитат, съжалявайки за душевната си леност и нелюбознателност, и че не са прочели навреме това спокойно, чисто и ненатрапчиво-поучително слово във време на всеобща духовна бъркотия и лутане:
«Човек, възпитан със истинските светини, дори в минути на безпросветна душевна тъмнина е способен да помисли за промислителността на ставащото. А свикналият да се покланя на фетиши - никога».
«…целият свят сега ни призовава към «толерантност», търпимост, религиозна индиферентност, като към най-първа добродетел на «цивилизования човек». Имало, виждате ли, просто различни мнения, а да се хваща за каквато и да е истина - е участ на маргинала. Светът не просто се е върнал към разбирането на Пилат какво е истина, но и с всички сили се стреми да я изтръгне от себе си, дори вече я е изтръгнал, защото, както писа Борис Зайцев в повествованието си за преподобния Сергий Радонежки, “в нашето време има ненавист към Христос, който му пречи да бъде престъпник и търгаш”.
В тази книга читателят ще открие дълбоки размисли за сериозни проблеми, породени от недостатъчната църковност на нашата руска патриотична среда, за бедите на съвременното съзнание, в което мястото на светините се заема от фетиши, за лъжливата «интелигентска духовност», за уродливите химери на либералното християнство, внасящо в Църквата светски дух, и за много друго. В книгата има и материал, посветен на нашата дивна светица - Великата княгиня Елисавета Фьодоровна.
Лидия Мешкова оценява случващото се пред очите ни от висотата на духовната аскеза и любовта към истината, любов, не търпяща духовното изопачаване и душевното разложение и суетност, - уместно цитирайки “Добротолюбие”-то и “прославените от Църквата наши благоверни князе и свети патриарси”. Трезво и спокойно разсъждавайки за събитията в наши дни, авторката не храни никакви илюзии и по отношение на близкото минало, тъй като безбожието, насилствено налагано в съзнанието на хората, донесе страшни плодове.
«Какво му остава да прави на нормалния руски човек пред лицето на господстващото зло в света?.. Единствено да просвещава душата си с Христовата светлина. Да открива знанието, че в духовната война - и сам войнът е войн. Да научава чрез опита, че молитвата към Бога никога не се губи».
И да помни, че Христос с бич е изгонил търговците от храма.
Книгата на Лидия Мешкова «Печал по коренна Русия» има подзаглавие: «Безхитростни мисли и сюжети». Простодушието днес не се цени. Но все пак ги има, има ги малкото читатели на тази книга и в нашите диви времена. И трябва само да помним: «Не бой се, малко стадо!» (Лука. 12, 32).

Русское воскресение, 27.04.2007