Хенри Уодсуърд Лонгфелоу, американски поет, е роден на 27 февруари 1807 г. в гр. Портланд, щата Мейн. Произхожда от старинно йоркширско семейство, преселило се в Америка през XVII в. и живеещо според строгите пуритански традиции. Поетът е възпитаван отначало в малкия си роден град Портланд, много чете, увлича се по Уошингтън Ървинг и под негово влияние започва да пише стихове. Университетско образование получава в Брунсуик, и след годишно пребиваване в Европа става професор по нови езици отначало в Брунсуик, а после в Харвардския университет; съставя редица ценни курсове по литература, публикува няколко превода от испански, описва пътните си впечатления в интересната книга “Отвъд морето” /1835/. От края на 1830-те години, изцяло се отдава на поезията. Едно от първите му стихотворения е “Псалм на живота”, веднага спечелило му широка популярност. През 1839 г. се появява първият му сборник със стихотворения “Гласовете на нощта”, а след това големият автобиографичен роман “Хиперион”, които нямат успех. Те са последвани от други лирични сборници: “Балади и други стихове” /1841/, в който влиза знаменитото стихотворение “Екселсиор”, “Поеми за робството” /1842/ и др. В движението от 1840-те години в полза на освобождението на негрите взема много по-малко участие, отколкото всеки друг от американски поети. От лирична поезия Лонгфелоу преминава към създаването на епически поеми за националния американски характер. Такава, преди всичко, e “Еванджелайн” /1847/, пасторална поeма от историята на първите френски заселници в Америка; тя веднага направила Лонгфелоу национален поет и до началото на XX век остава една от настолните книги във всяко американско семейство. Със същият характер се отличават “Ухажването на Майлс Стандиш” /1858/, където поетът е вдъхновен от преданията на британските предци на съвременните американци, и “Песен за Хайауата” /1855/, поема за живота на индианците в Северна Америка. С тези поеми Лонгфелоу достигнал върха на литературната си слава и всички негови бъдещи сборници: “Приказки от крайпътния хан” /1863/, “Златна легенда”, “Далечен край” и мн. др. намират ентусиазиран прием от критиката и публиката, както и преводите му от италиански, френски и немски поети. Възпитан в духа на европейската литература и поезията на Уърдсуърд, Лонгфелоу в първите си лирични сборници присажда английския спокоен, идилически романтизъм на американска почва. “Гласовете на нощта”, “Балади” и други са лишени от грандиозни пориви, както и от патоса на дълбоките философски настроения, но в тях присъства поезията на простите, тихи и нежни чувства, възникващи в тесния кръг на ежедневието. В лирическите сборници на Лонгфелоу се редуват бодри и меланхолични мотиви: в “Псалм на живота” той проповядва активен оптимистичен идеал на живота, в “Стъпките на ангели” пее химн на смирението пред ударите на съдбата. “Eкселсиор” – една от най-известните поеми на Лонгфелоу – е за безкрайния стремеж към недостижимия идеал, а в мелодичните “Химни на нощта” поетът моли само временно отлагане на страданието, възпявайки нощта, утешителка на страдащите. Освен споменатите лирически творби на Лонгфелоу, към най-добрите му стихотворения принадлежат и някои от песните за страдалци – “Стрелата и песента”, “Селцето ковачница за оръжия”. В епичните стихове на Лонгфелоу се отразява желанието да се създаде нова национална поезия, да се пресъздаде красотата на девствените гори, наивността на младите, техните прости чувства и целеустремени характери. “Eванджелайн” е вдъхновена от “Херман и Доротея” на Гьоте. Момичето, разделено от любимия, в резултат на изгнание, самотния и тъжен живот на обичащите се, тяхната среща в болницата, където в лицето на умиращия Габриел Еванджелайн, сега медицинска сестра, разпознава приятеля от младостта си – такъв е сюжетът на поемата, красива, най-вече в отделните сцени, описанията на всекидневния живот и дивата природа, както и майсторското използване на хекзаметър. В поемата “Хайауата” е показана легенда, разпространена сред северноамериканските индианци, по думите на автора произведението може да бъде наречено “индианската Еда”. Самият й размер, избран от Лонгфелоу по подражание на финската Калевала, много подхожда на съдържанието на поемата, която повече от всичко друго, написано от Лонгфелоу, въплъщава духът на американския народ. “Ухажването на Майлс Стандиш” достойно завършва поредицата от национални поеми, възпроизвеждащи нравите и чувствата на пуританите в първата епоха на техния американски живот. Лонгфелоу чрез своите широки литературни познания често е вдъхновяван и от общоевропейски сюжети, особено от средновековни легенди. Такива са “Златна легенда”, драмата “Испанският студент”, някои от стиховете в “Приказки от крайпътния хан” и др. От многобройните му преводи особено забележителен е преводът на “Божествена комедия” на Данте, много точен и художествен. Умира на 24 март 1882 г. в Кембридж, щата Масачузетс. На български е превеждан от Сидер Флорин, Зорница Тодорова, Явор Димитров, Любен Прангов и др.

Публикации:

Поезия:

НА РАЗСЪМВАНЕ/ превод: Архимандрит Серафим (Алексиев)/ брой 4 декември 2008

НА ТЪРГ/ превод: Цоньо Калчев/ брой 104 март 2018

СТРЕЛАТА И ПЕСЕНТА/ превод: Росица Станева/ брой 154 януари 2023

ПСАЛМ НА ЖИВОТА/ превод: Явор Димитров/ брой 164 януари 2024

ПРИЛИВЪТ СЕ ВТУРВА, ОТЛИВЪТ ГО СЛЕДВА/ превод: Христина Керанова/ брой 169 юни 2024

АЛБУМ