Хенри Лонгфелоу

превод: Архимандрит Серафим (Алексиев)

НА РАЗСЪМВАНЕ

Излезе вятър бодър откъм морето синьо
и каза на мъглите: “Сторете път да мина!”

Той поздрави със полъх моряците и рече:
“Разпъвайте платната! Нощта отмина вече!”

Към сушата се спусна, да тича продължи
и викаше високо: “Денят се приближи!”

И запъхтян поспря се за малко пред гората
с подкана: “Събуди се! Развей си знамената!”

Докосна и гнездата във всеки дремещ храст
и свирна: “Птички малки, запейте с весел глас!”

Достигна до селцето и на петела рече:
“Свири с тръбата гръмко! Изгря зората вече!”

До кулата достигнал, камбаните събуди
и викна: “О, забийте! Цял свят да се пробуди!”

Пред кръстовете в двора църковен най-подир
въздъхна: “Вас не викам! Вий спете още в мир!”

DAYBREAK

By Henry Wadsworth Longfellow

A wind came up out of the sea,
And said, “O mists, make room for me.”

It hailed the ships and cried, “Sail on,
Ye mariners, the night is gone.”

And hurried landward far away,
Crying “Awake! it is the day.”

It said unto the forest, “Shout!
Hang all your leafy banners out!”

It touched the wood-bird’s folded wing,
And said, “O bird, awake and sing.”

And o’er the farms, “O chanticleer,
Your clarion blow; the day is near.”

It whispered to the fields of corn,
“Bow down, and hail the coming morn.”

It shouted through the belfry-tower,
“Awake, O bell! proclaim the hour.”

It crossed the churchyard with a sigh,
And said, “Not yet! In quiet lie.”