НА ТЪРГ
превод: Цоньо Калчев
Угасна топли слънчев зрак,
светът се готви веч да спи,
обви земята полумрак,
утихна ближни храсталак
и дневна злоба ето пак
заглъхна, спре се, не кипи.
Над морски бряг, зад планина
прекрасни месец вече грей.
Далеч от родната страна,
отпуснал бели си платна,
обзет от сладка ведрина -
кораб се в залив там люлей.
Със ключ превързан в як синджир,
за лов на жертви той е спрян.
А всред безкрайни морски шир,
покой що диша, страх и мир,
и след вечерни лаком пир
матроси дремят в сладък блян.
Търговец буден - до греди
спрял се гърбом там, мълчи;
преминал бури и беди -
премежди грозни до преди.
Невинни роби той следи
и чуй плантатор как гълчи.
Как тих е вредом цели щат!
С вълни си вятър сал играй
и носи вредом нощни хлад,
пилей от билки аромат
и пръска Божа благодат
над тоз печален ад и рай.
В палат разкошен там лежи
плантатор личен с цвете стърк,
в ръка си мощна бич държи.
Търговец тихо приближи,
цена за роби издлъжи
и в час се свършва пъклен търг.
С горещи сълзи на очи
кватронка, стройна веч мома,
глава навела и търчи,
в кораба влиза и мълчи,
далеч и мисъл ней хвърчи -
къде ще иде тъй сама?
Далеч, в незнайна веч страна,
кораб заплува веднага,
огрян от лунна светлина;
всред глуха нощна тишина
ридай момата сал една,
че жертва става на врага.
