ПРИЛИВЪТ СЕ ВТУРВА, ОТЛИВЪТ ГО СЛЕДВА
превод: Христина Керанова
ПРИЛИВЪТ СЕ ВТУРВА, ОТЛИВЪТ ГО СЛЕДВА
Приливът се втурва, отливът го следва
здрачът се сгъстява, дъждосвирец подвиква;
по пясъка кафяв и влажен на брега
пътник закъснял бърза към града,
и приливът се втурва, a отливът го следва.
По покриви и по стени, мракът пълзи
a морето, морето в тъмното ечи;
леки вълни с бели ръце
изтриват стъпки в пясъците,
и приливът се втурва, a отливът го следва.
Пуква се зората; жребците в обора
трополят и цвилят, подвиква им конярят;
денят се връща, но пътникът никога
не ще се върне на брега,
и приливът се втурва, a отливът го следва.
ДЪЖДОВЕН ДЕН
Денят е тъмен, тъжен и студен;
вали, а вятърът бесней неспирен;
лозата се притиска в ронливата стена,
но бурята къса мъртвите листа
и денят тъжен тъмнее.
Животът ми е тъмен, тъжен и студен.
Вали, а вятърът бесней неспирен;
мислите ми в миналото се притискат,
но в пороя младите надежди рухват,
и тъжните ми дни тъмнеят.
Замри, сърце тъжовно! Не жали!
Зад облаците пак слънцето блести;
съдбата е една и няма друга,
в дъжд потъва понякога света,
и тъжните ми дни тъмнеят.
ПЕСЕН
Стой, стой си у дома, сърце, почини си;
най-щастливи са сърцата-домошари,
скиталците никога не знаят
дали беди и грижи няма да познаят;
у дома най-добре остани.
Уморени, отчаяни, за дома закопнeли,
на изток и запад се лутат скиталци,
объркани, терзани и брулени
от съмнения - ветрове пустинни;
у дома най-добре остани.
Стой, стой си у дома, сърце, почини си;
Птицата в гнездото не трепери;
Над всички що летят и пърхат крилата,
орел се носи в небесата;
у дома най-добре остани.
ВЕЧЕРЕН ЧАС
I.
Тържествено, печално
раздава милостиня
вечерната камбана,
щом само зазвъни.
Покрий жарта
и лампите гаси -
за труд зoвe зората,
отмора вечер намери.
Прозорците помръкват,
огнището изстива;
шумът утихва,
стъпките заглъхват.
Ни глас от стая не долита,
и нито звук в антрето!
Сън и забрава
царуват в битието!
II.
Прочетена е книгата
приключена, като деня
и ръката написала я
настрана я оставя.
Идеите й избледняват
и забравени лежат -
като въглени в пепел
угасват и мрат.
Тихо песента потъва,
приказката свършва,
прозорците помръкват,
огнището изстива.
Все по тъмни и тъмни
черните сенки се стелят;
сън и забрава
в битието царуват.
ДЕНЯТ СВЪРШИ
Денят свърши и мрак
се сипе от крилата на нощта,
сякаш перо плавно пада
а орелът отлетя.
Виждам светлините на селцето -
мержелеят в дъжда и мъглата
и обзема ме печал -
не може да й устои душата:
Тъжно и копнежно чувство,
не точно като болка,
а на скръб подобно както
дъжд и мъгла са си лика прилика.
Хайде, прочети ми някой стих,
нещо искрено, разказано просто,
да уталожи мойта тревога
и прогони мисълта неспокойна.
Не от великите класици,
нито от поети изкусни,
чиито отчетливи стъпки кънтят
в коридорите на вечността.
Защото с ритъм боен, барабанен
вдъхновените им мисли вещаят
живот на труд непосилен,
а днес аз за отдих копнея.
Прочети ми някой непознат поет,
чиито песни от сърцето извират,
както ситен дъждец от облаци летни,
както сълзи през клепачи напират;
Който се е трудил дълги дни
и неспокойни нощи,
но в душата му музика още звучи
на мелодии прекрасни.
Такива песни имат силата да заглушат
пулса на страхове и тревоги,
и идват като Божа благодат
след пламенни молитви.
После прочети от том обичан,
стих от него избери
и нека римите ечат
с красотата на гласа ти.
И с музика ще се изпълни вечерта,
а грижите, нападнали дните,
като арабите обсадата ще вдигнат
и тихомълком ще си плюят на петите.
ОТВОРЕНИЯТ ПРОЗОРЕЦ
Старата къща под липите
стоеше притихнала в сянката,
а на чакълестата пътека
светлини и сенки играеха.
Видях прозорците на детската
широко отворени за вятъра,
но лицата на децата,
вече не се виждаха.
Едрият нюфаундландер домошар
на прага стоеше -
търсеше другарчета в играта,
но те няма да се върнат вече.
Не тичаха те под липите,
не играеха в хола;
тъгата, сянката и тишината
над всичко тегнеха.
Птички в клоните пееха,
мелодия сладка, позната,
но гласовете на децата
се чуват само в сънищата.
А момчето, което крачеше с мен,
така и не разбра
защо по-здраво, все по-здраво
стискам топлата му ръка!
