ПСАЛМ НА ЖИВОТА
превод: Явор Димитров
ПСАЛМ НА ЖИВОТА
Какво каза сърцето на младия човек на псалмописеца
Спри, не казвай с тъга словата
„тоз живот е безплоден сън”,
че мъртва само е душата,
заспала вътре и отвън.
Истински е тоз живот! Суров!
Но смъртта за него не е цел.
„Пръст при пръстта” е надслов
извън душевния предел.
Нито радост, нито мъка
е пътят ни оттук напред,
а всяка утрешна поръка
да ни води към разцвет.
Дните ни миг след миг летят,
а сърцата - силни, смели,
с тих барабанен звук туптят
в маршов такт с прощални трели.
Във бивака на живота,
на бойното поле под строй,
не влачи скотски ти хомота!
Бий се и бъди герой!
На бъдещето не разчитай!
Миналото скрий във ров дълбок!
Днес живота ти разплитай!
Влей сърце във божия чертог!
Умове велики славим,
примерът им нас да прероди,
тъй че после да оставим
в пясъка на времето следи.
Следи, които наш приятел,
бродил из житейския простор,
сам, окаян и препатил,
ще види със копнеещ взор.
Нека всъщност впрегнем сили,
без страх от всякаква съдба,
труд и устрем удвоили,
с жар в житейската борба.
——————————
A PSALM OF LIFE
What the heart of the young man said to the psalmist
Tell me not, in mournful numbers,
Life is but an empty dream!
For the soul is dead that slumbers,
And things are not what they seem.
Life is real! Life is earnest!
And the grave is not its goal;
Dust thou art, to dust returnest,
Was not spoken of the soul.
Not enjoyment, and not sorrow,
Is our destined end or way;
But to act, that each tomorrow
Find us farther than today.
Art is long, and Time is fleeting,
And our hearts, though stout and brave,
Still, like muffled drums, are beating
Funeral marches to the grave.
In the world’s broad field of battle,
In the bivouac of Life,
Be not dumb, driven cattle!
Be a hero in the strife!
Trust no Future, howe’er pleasant!
Let the dead Past bury its dead!
Act - act in the living Present!
Heart within, and God o’erhead!
Lives of great men all remind us
We can make our lives sublime,
And, departing, leave behind us
Footprints on the sands of time;
Footprints, that perhaps another,
Sailing o’er life’s solemn main,
A forlorn and shipwrecked brother,
Seeing, shall take heart again.
Let us, then, be up and doing,
With a heart for any fate;
Still achieving, still pursuing,
Learn to labor and to wait.
