Владимир Гусев

превод: Георги Ангелов

Всички виждат, че в света стават събития, които, образно казано, ознаменуват не отишлия си XX, а именно XXI век, като епоха, и даже третото хилядолетие като епоха. Технологиите достигнаха такова ниво, че биофизиците вече обсъждат проблема за създаването на живо същество, а горещите глави - и човек. Физиците обсъждат бъдещите полети на Марс и връзка със Сатурн. Медиците лекуват болести, считани от хилядолетия за нелечими. Социолозите…
Относно социолозите „засега ще почакаме”.
Всички тези, както казахме, достижения са придружени от също толкова грандиозни заплахи. За Япония говорят и, съдейки по всичко, ще говорят и занапред. Обсъждахме и ще обсъждаме вътрешните си работи, но сега не става въпрос за това. Либия…
Либия.
Либийският феномен носи в себе си не само фактическо, но и огромно символично съдържание.
Муамар Кадафи?
Разбира се, той е неугоден за някого.
Но може би за първи път (почти, защото преди това беше Югославия!) в света редица от най-”цивилизованите и демократични” държави, просто казано, правят това, което си искат. Никоя от тях просто не си спомня за Устава на Организацията на обединените нации и прочие бумаги А ако си ги спомня, спокойно ги пропуска край ушите си. Но работата даже не е в уставите, договорите и другите именно бумаги. И XX век познаваше това презрение към всички и всякакви хартии.
Работата е в ситуацията като такава.
Група от “най-цивилизованите” просто се е събрала и бомбардира и громи цяла страна, без дори да намери за нужно да се мотивира. На руски това винаги се е наричало “всички срещу един”, и руският човек, благодарение на вродения си здрав разум, е съчувствал на единият.
Хитлер?
Но Хитлер сам нападна всички и просто му дадоха отпор.
А кого засегна Либия - страна, не притежаваща нито икономическата мощ, нито грандиозната военна машина на хитлерова Германия?
Кадафи не ги устройва?
Кого не устройва?
Съдейки по всичко, устройва болшинството от либийците.
Нефт?
Либия не е главният доставчик на нефт.
… “точни удари по военни обекти”?
Но това е смешно.
Разбира се, загива преди всичко мирното население.
Е, как изглежда в тази ситуация лауреатът на Нобеловата награда за мир Барак Обама, ще премълча. Саркози е Саркози, но този… Той, виждате ли, прехвърлил инициативата на съюзниците си. Кого мами?
… Като равносметка излиза простото: искаме - и бомбардираме.
Други реални мотиви няма.
Но след като е така, това е заплаха не за Либия.
Заплаха е за целия свят.
Кой знае какво ще им дойде в главите утре…
Може да бъде всичко.
Нека се ориентират социолозите.
Но те мълчат.
Да, такова нещо през XX век, във второто хилядолетие, изглежда, все пак нямаше…

29.03. 2011.

Московский литератор, № 07 (271).04. 2011 г.