Лариса Василиева

превод: Никола Инджов

Нито в сянката на Ахматова, нито в сянката на Цветаева - Лариса Василиева внесе неповторима женска чувственост в руската лирика. Нейната поезия е отблясък и от Сребърния, и от Златния век на художествената руска словесност. Н.И.

——————————

***
С предчувствие за свобода
вихрушката се вихри.
Когото можех - от беда
и горест не спасих ли?

Последният в уречен ден
отмина оснежен и
забравил, че не бе спасен
от друга, а от мене.

Пак зима е и чакам тук,
с вина като за двама,
с надежда да спася и друг
от неговата драма.

1978