ВЕТЕРАН
превод: Георги Ангелов
ВЕТЕРАН
Русланова слуша войникът немлад,
нахлува във него полето.
Да, той консерватор е и ретроград,
но беше в Берлин през 45-та.
Песента през годините носи се пак
като вятър в руините пруски -
и пее Русланова в онзи райхстаг
със смелост велика и руска.
Шумете, витии, не виждали смърт,
във тоги геройски обвити.
Беди не познали, победния път,
остава ви туй - да шумите.
——————————
ВЕТЕРАН
Русланову слушает старый солдат,
И вольно в душе, как в долине.
Да, он консерватор и он ретроград,
Но был в сорок пятом в Берлине.
И песня как ветер летит сквозь года
Из дали поверженной прусской -
Русланова пела в рейхстаге тогда
С великою удалью русской.
Шумите, витии, не знавшие бед,
В герои себя возводите.
Не знали ни бед, ни великих побед,
Что вам остается - шумите.
НАЦИОНАЛНОСТ
На въпроса „Какъв си по националност?” -
в Дагестан могат да отговорят на шега:
„Не съм още женен…” -
защото отдавна са забелязали хората,
че жената
силно влияе на националните черти на мъжа.
Но само в Кавказ ли е така?
Колко руснаци станаха немци,
англосаксонци, евреи…
Но за съжаление,
много рядко се случва
обратното.
——————————
НАЦИОНАЛЬНОСТЬ
На вопрос: “Ты кто по национальности?” -
В Дагестане могут с юмором ответить:
“Я ещё не женат…” -
Ибо давно заметил народ,
Что жена
Сильно влияет на национальные черты мужа.
Только ли на Кавказе так?
Сколько русских стало немцами,
Англосаксами, евреями…
И, к сожалению,
Очень редко это стало происходить
Наоборот.
***
Ще си казвам и пак, и отново:
вече беше написано „Слово
за сразената руска земя”,
превъзмогнахме всичко обаче
и народът ни оцеля.
——————————
***
Я твержу себе снова и снова,
Что уж было написано “Слово
О погибели Русской земли”,
Но ведь выжили,
Превозмогли!
***
Не всичко плоско е, тъй както ни се струва
в час на униние, и на безволие час.
Зад слънце и луна той съществува -
домът, където все ни чакат нас.
——————————
* * *
Нет, не все так плоско, как мы думаем
В час унынья и в безволья час.
Где-то есть за солнцами, за лунами
Дом, где ждут, где вечно помнят нас.
***
Кой знае защо децата падат отвсякъде.
Настя падна от люлката, падна от хамака,
от леглото, от стола, от стълбата…
Като че ли те трябва да падат,
за да свикнат със земята,
да се адаптират тук
след прекрасните полети
в Божието небе…
——————————
***
Почему-то дети отовсюду падают.
Настя упала с качелей, упала с гамака,
С постели, со стула, с крыльца…
Как будто они должны попадать,
Чтобы привыкнуть к земле,
Адаптироваться здесь
После прекрасных полётов
В Божьем небе…
***
Земята - да ражда, човек - да живее,
така и не се уморяват.
Макар че нещо изтлява
и нещо снегът ще завее.
Но пак есента е прекрасна
и светлината ни гледа.
Кръвта се проля ненапразно,
макар че не виждаш победа.
——————————
***
Земля рожать не устала,
И жить не устал человек.
Хотя чего-то не стало
И что-то засыпал снег…
Но снова осень прекрасна,
И мягок и ласков свет.
И кровь пролилась не напрасно,
Хотя и не видно побед.
В СИРИЯ
Защото няма друго име под небето.
(Деян. 4,12)
Арамейци търгуват с “виното на Иисус”.
Това е същото вино, каквото тук е било винаги,
и Христос го е опитвал -
значи, “вино на Иисус”…
Но тук са били винаги
и небето, и скалите, и пустинята,
и въздухът, който е дишал Иисус.
Това е въздухът на Иисус
и този път - е на Иисус…
Така е, така е.
Но за душата няма краезнание.
Защото точно знам,
че всичко в този свят е на Иисус.
Във всяко селце
и във всички огромни градове
всичко Му е подвластно -
и в Москва, и в Шанхай, и в Рим…
2011
——————————
В СИРИИ
Ибо нет другого имени под небом.
(Деян. 4,12)
Арамейцы торгуют “вином Иисуса”.
Это то же вино, что тут было всегда,
И Христос его пробовал -
Значит, “вино Иисуса”…
Но здесь были всегда
Это небо и скалы, пустыня,
Этот воздух, которым дышал Иисус.
Это - воздух Иисуса
И эта дорога - Иисуса…
Это так, это так.
Но в душе краеведенья нет.
Ибо знаю я точно,
Что всё в этом мире - Иисуса.
В деревеньке любой
И в огромных любых городах
Всё подвластно Ему -
И в Москве, и в Шанхае, и в Риме…
2011
