Валерий Хатюшин

превод: Георги Ангелов

През XIX век стихотворният сатирик, пародист и мистификатор Д. Д. Минаев (1835-1889) бил известен на читателската публика. Той активно скалъпвал пародии не само по произведенията на класиците на руската поезия: Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Фет, Тютчев, Плещеев, но даже и на Толстой и Данте. Впрочем, надраскал и почти неотстъпващия по обем на оригинала пародиен роман «Евгений Онегин в наши дни».
През 1873 г. този развилнял се стихоплет, ярък ненавистник на монархическа Русия, съчинил пародия по стихотворението на А.С. Пушкин «Към морето», започващо с вече известното: «Сбогом, свободна стихия!». Пародийният опус на демократа Минаев звучал кощунствено и отвратително за всеки нормален руски човек: «Сбогом, немита Русия, страна на роби, страна на господари. И вие, мундири сини, и ти, предан им народ».* Той не се решил да публикува под свое име тази мерзост - явно, заради обичайната демократическа страхливост. И анонимната пошлост дълго време просто вървяла от ръка на ръка. Но през 1887 г. литературният историк П.А Висковатов я публикувал в сп. «Русская старина» под… името на М.Ю. Лермонтов, а после, през 1890 г., археографът П.И. Бартенев повторил нейната публикация в списанието си «Русский архив». Името на великия поет, на пръв поглед, изглеждало наистина достоверно, тъй като пародията завършвала с думите: «Може би зад стените на Кавказ ще се скрия от твоите паши, от всевиждащите им очи, от всичко чуващите им уши».
Излишно е да се казва, че не съществува и не би могла да съществува нито чернова, нито лермонтов оригинал на този пародиен кич. (Нима можел той, боготворящ Пушкин, така да развали стиха му «Сбогом, свободна стихия!»?) Нещо повече, по-късно Минаев написал сатиричната поема «Демон», пародираща самия Лермонтов, в която има такива редове: «Бесът лети. Никакви пречки не вижда в нощния ефир. На синия му мундир проблясват звезди от всички рангове…» В нея Минаев като че ли се разкрива - той повтаря харесалата му метафора със «сините мундири ». В същото време в стиховете на Лермонтов прословутите «сини мундири» напълно липсват.
Бездарността и неясното говорене са родово клеймо на всички русофоби, то рано или късно избива през ехидните им маски. Проявило се и тук: «Сбогом… мундири сини…»
Мнозина руски литературоведи възмутено доказвали ненамесата на М.Ю. Лермонтов към този фалшификат, и сред тях - изтъкнатият съвременен учен, пушкинист Николай Н. Скатов. Но независимо от всичко, през целия ХХ век всякакви невежи и демократични мерзавци приписвали този русофобски минаев текст на Лермонтов, нееднократно включвайки го в Събраните му съчинения! Да не говорим, че този примитивен опус неизменно влизал в училищната програма по изучаване творчеството на Лермонтов. И продължава да бъде включван!

14.12.2010

—————————–

* На български стихотворението е преведено от Иван Теофилов:

„Прости, немита Рус, с години,
страна на господар и роб,
и също вий, мундири сини,
народ, ти предан им до гроб.

Дано ме скрият върховете
в Кавказ от твоите паши,
от техните очи проклети
и всичко чуващи уши. б. прев.