Франческо Капалдо

превод от италиански: Весела Лулова Цалова

***

Вървя
по древен път.
Жълтеникавата
светлина
къпе
обраслите с тръстика блата.
Една овца блее
(ах, тъжно оплакване!),
пастирът -
в тишината на деня -
пак се изкачва с усилие по склона.
Всеки ден
се питам,
какъв е смисълът
на този живот
без теб;
търся
щастието,
което потъва във водовъртежа на събитията.
Понякога се спирам
да се полюбувам на учудването
на светлината, която се преражда
всяка сутрин,
или на празничния вик
на пиленцето без пера.

***
Внезапно
се надига
стар
вятър,
притиска
облак
в далечното небе;
изкоренява дърво
от солидните му корени,
и пробива
дувара на зеленчуковата градина.

Зад
планините
изгрява
бледо
слънце.

Това е вечното
завръщане
на смъртта
и живота.

***
Излитат от гнездото си косовете,
черен рояк,
върху оранжевия фон
от цитрусовите плодове,
докато бавно се свечерява
между русите хълмове.

От далечна селска къща -
лай на куче.

Една светлинка
припламва и угасва,
а в земята
се отваря и се затваря
кървава
рана.

В болката от живота
се хващам
за всичко:
в цвърченето на врабчето
във все още голото поле,
в мисълта за теб,
че няма да се върнеш;
в дъха на вятъра,
който надипля младата трева,
в аромата на листото,
което се възражда.