Влад Ривлин

превод: Георги Ангелов

Явно така е решила съдбата за тази прекрасна и свободолюбива страна - винаги първа да поема ударите на вражеските пълчища, устремили се към славянските земи, за да грабят и поробват.

В нашата неспокойна епоха Беларус два пъти стана непристъпен бастион на пътя на вражеските орди.

Първият път - преди 68 години, когато народът на Белорусия заедно с другите братски народи от СССР се вдигна на борба срещу ордите на Хитлер.

И днес, в постсъветската епоха, когато Беларус под ръководството на Александър Лукашенко отново стана непристъпна крепост. Но сега, на пътя на американския Drang nach Osten.

Отдавна я няма процъфтяващата Югославия. Падна могъщият Ирак на Садам Хусейн. В повечето бивши съветски републики се възцариха проамерикански режими, обрекли народите си на нищета, а държавите си - на унизителното положение на страни от третия свят.

На техния фон Беларус напомня цветущ оазис сред пустинята. По-точно, оазис сред разруха.

Беларус не само устоя, но и успешно се развива.

Показателите на икономическия ръст говорят за това достатъчно красноречиво. Но работата не е само в цифрите. Никой тук не живее на улицата и не се рови в кофите за боклук в търсене на препитание.

Тайната на успеха на постсъветска Беларус е прост като всичко гениално: Новото ръководство на републиката начело с Александър Лукашенко успя да запази всичко най-добро, което съществуваше в СССР и поддържа всичко ново, което е било и е благо за републиката и народа й.

Докато в Русия и другите бивши републики на СССР на едро и на дребно се продаваше (а и просто се разграбваше) народното достояние, създадено от няколко поколения съветски хора, в Беларус президентът Александър Лукашенко даде решителен отпор на всички посегателства към народното благо.

Жителите на републиката наричат своя президент Батка. Защото не позволи страната да бъде разграбена и поробена. И още защото за тях той е свой. Бил е и е…

Единствените, които не устройва Батка, са били и са американският държавен департамент и неговите съюзници от НАТО. На американците явно не им харесва в Беларус.

Като че Макдоналдс в Беларус е достатъчен и американска дъвка може да се намери тук във всяка будка. Но това е малко за американския държавен департамент. Тук не му достига демокрация.

Както е известно, американците не могат да живеят без демокрация в чужда страна. Демокрацията в чужда страна за американците е като морската стихия за Ихтиандър. Ако американците все пак могат да изкарат известно време без макдоналдс или дъвка, предпазваща ги от кариес, то без демокрация в чужда страна те тутакси и безнадеждно вехнат.

Президентът на Беларус действително по никакъв начин не съответства на американските стандарти за демокрация.

За разлика от демократичните си критици в САЩ и техните съюзници в Европа, Батка никога не диктува на другите народи нито как да живеят, нито какво да правят, нито с кого да дружат. Съседните страни не е окупирал. Мирни градове не е бомбардирал. Концентрационни лагери като по Гуантанамо и Абу Грейд не е строил, тайни затвори в Европа не е откривал.

Александър Григориевич има съвсем други грижи: как да обезпечи развитието на икономиката на страната, как да повиши благосъстоянието на нейните граждани.

Наистина, на запад считат, че президентът на Беларус трябва да се грижи не за благото на народа си, а за… изборите. Изглежда, че изборите в републиката безпокоят американския държавен департамент не по-малко от Хондурас. По-точно, безпокои ги резултатите от изборите, на които Александър Лукашенко всеки път удържа убедителна победа.

В държавния департамент си блъскат главите над този феномен. При това твърдят, че поредното избиране на действащия президент е резултат от коварните замисли на силовите структури на републиката. Според логиката на държавния департамент, около 90% от гражданите, гласуващи за Лукашенко, се трудят в силовите структури. А останалите 10 процента, гласуващи против, вероятно работят в държавния департамент. Може би не работят, а само получават от там хонорар.

Във всеки случай, белоруските оранжеви явно не се справят с поставената задача и в държавния департамент вече се замислят да преобразуват оранжевата коалиция в синя. Там предполагат, че тогава дейността на белоруската опозиция ще стане по-ефективна.

Впрочем, на американците и техните европейски съюзници изглежда не им е до демокрацията в Беларус. Супер популярната игра за чудесата в страната на глупаците, с която западните банки до самозабрава се развличаха с тамошните жители, неочаквано и трагично прекъсна.

Започна криза, а с нея и мъчителният махмурлук. Западните лидери трябва спешно да спасяват икономиките си. И изглежда не им остава нищо друго, освен да се обърнат към Батка за помощ - да усвоят опита на “недемократична” Беларус.

2009